— Няма, ако ние го убием първи. — Тя взе на бегом последните стъпала и спря да си поеме дъх. Провери дали държи под контрол биоелектричеството на Вълка, за да не могат чародеите да го манипулират, сетне бутна вратите на фабриката. Третият вик на Маха я прониза като нож в гърдите. Един поглед й стигна да разбере, че три от пръстите на Маха бяха осакатени завинаги. По свитото й от болка лице се стичаха сълзи.
— Ето ме — извика с пълен глас Синдер. — Намерихте ме. Сега я пуснете.
Всички войници като един завъртяха автоматите си към Синдер. Тя си пое дъх, готова да я направят на решето, но изстрел не последва.
Над морето от коленичили работници Еймъри се усмихна широко:
— И тъй, самозванката най-сетне ни удостои с присъствието си.
Тя стисна юмруци и тръгна решително към него. Автоматите я последваха. А също и Вълка, чиято енергия пращеше.
— Много добре знаеш, че казвам истината. Ето защо Левана е тъй твърдо решена да ме убие. — Тя насочи мислите си към хората наоколо, но умовете им бяха овладени. Очакваше го.
До нея стоеше един обучен убиец, а двама умели стрелци пазеха гърба й. Трябваше да стигнат.
Синдер доближи първите редици.
— Дойдохте да ме заловите. Ето, тук съм. Сега освободете всички.
Еймъри наклони глава. Огледа момичето от главата до петите и я накара да се почувства като лесна плячка. Синдер изобщо не приличаше на кралица със сивите си дрехи, с металната ръка и тежките ботуши, с рошавата конска опашка и, много вероятно, с обилното количество мръсотия по лицето.
— Представи си колко по-различно биха се развили нещата — рече той и слезе от фонтана, — ако беше избрала да овладееш умовете на тези хора преди нашето пристигане. Вместо това ти си ги оставила да се носят в океана на собствената си слабост. Направила си от тях мишени, а след това не си даде труда да ги защитиш. От теб не става владетел на Луната.
— Защото бих предпочела хората ми да бъдат свободни, вместо да живеят във вечна манипулация?
— Защото не си в състояние да вземеш решенията, които една кралица трябва да взема за доброто на целия си народ.
Тя скръцна със зъби.
— Единствените хора, които са се облагодетелствали от режима на Левана, са алчните благородници в Артемизия. Левана не е кралица. Тя е тиранин.
Еймъри кимна, сякаш се съгласяваше с нея:
— А ти — прошепна — си никоя.
— Аз съм истинската владетелка на Луната. — Синдер изрече думите с всичката убеденост, на която беше способна, но те пак прозвучаха глухо, празно. Малко след пристигането си главният чародей на кралицата беше съсипал всичко, което бе постигнала в този сектор. С едно движение на пръстите си, Еймъри беше отнел силата й и беше проснал хората в краката си.
— Ти си едно дете, което си играе на война, и си твърде наивна, за да разбереш, че вече си изгубила.
— Аз дойдох, за да се
Усмивката на Еймъри се разтегна. Зад него водата от фонтана се лееше и хвърляше пръски наоколо.
Зад Синдер Вълка се наежи, готов да се бие.
Еймъри разтвори ръце към тълпата:
— Нека се знае, че на този ден самозваната принцеса се предаде на Нейно Величество кралицата. Тя ще получи бърза и справедлива присъда за престъпленията си. — Очите му светнаха. — Аз ви обещах, че животът ви ще бъде пощаден, ако някой издаде скривалището на киборга. — Той цъкна с език. — Срамота е, че никой не пожела да го стори.
Проехтя изстрел. Тялото на Синдер се разтресе от ударната вълна.
Не разбра откъде дойде изстрелът. Видя кръв, но не знаеше чия е.
В следния миг колената на Маха се огънаха и тя падна по очи върху твърдата земя. Трите деформирани пръста останаха да стърчат над главата й.
Все още замаяна от ужас, Синдер гледаше с широко отворени очи тялото на Маха, без да може да си поеме дъх. Без да може да помръдне.
Чу как Вълка си пое въздух. Енергията му кристализира в нещо безмълвно и чупливо.
Светът се закрепи несигурно на върха на игла. Притихнал. Непонятен.
Отново се чу изстрел, този път по-надалеч, и звукът измести оста на света. Еймъри изграчи и политна назад. Едно кърваво петно се появи на бедрото му. Очите му пламнаха и се извърнаха към фабриката. Последва друг изстрел и куршумът уцели фонтана зад него.
Вълка изрева и се хвърли напред. Най-близкият страж се изпречи на пътя му, но се забави и не можа да стреля. Вълка го цапна като досадна муха и с оголени зъби се спусна към Еймъри.
Настана хаос от шумове и тела. Всички граждани, които трябваше да бъдат на страната на Синдер, скочиха на крака и се опитаха да се докопат до нея и Вълка. Тръшнаха я на земята. Тя изгуби Вълка от поглед. Още изстрели.
Синдер заби юмрук в нечия челюст, превъртя се веднъж и се изправи. Зърна една червена роба, вдигна ръка и стреля. Почака колкото да види, че чародеят се просна назад, и потърси нова мишена, но така и не можа да стреля отново. Няколко ръце я уловиха, задърпаха я и я свалиха по гръб на земята.
