Отвътре Синдер пищеше. Изстрелът още отекваше в съзнанието й, аудиоинтерфейсът й го повтаряше до безкрай, отново и отново. Тя запуши ушите си, разтреперана, бясна.
Щеше да убие Еймъри. Щеше да го
Нечие тяло се притисна в гърба й. Скарлет я прегърна и сгуши лицето си във врата й. Хем да я държи, хем да я утешава, помисли си Синдер и не се отдръпна. Но не почувства утеха.
Долу Еймъри посочи една жена в седмата редица — изборът му нарочно беше хаотичен, за да всее страх във всяко сърце. Един от стражите произведе нов изстрел. Жената потрепери и се свлече до съседа си.
Тръпка премина през тълпата.
Синдер изхлипа. Скарлет я стисна още по-здраво.
Колко време щяха да продължат разстрелите? Колко време щеше да издържи, без да предприеме нещо?
— Достатъчно е само някой да ми каже къде се е скрила — обади се Еймъри — и това ще бъде краят. Ще ви оставим да живеете спокойно живота си.
Нещо мокро се стече по врата на Синдер. Скарлет плачеше и цялата се тресеше. Но все така здраво стискаше приятелката си.
Синдер искаше да отвърне поглед, но се застави да не го прави. Смелостта на хората я ужасяваше. Усети, че се моли някой да я издаде, за да се сложи край на ужаса. И изборът вече да бъде нечий друг.
Трън стисна ръката й. Вълка препречи пътя й от другата страна и тримата се превърнаха в нейни тъмничари и спасители. Те споделяха ужаса й, но никой от тях не разбираше отговорността, която я гризеше отвътре. Тези хора вярваха, че тя ще се бори рамо до рамо с тях, за да им даде обещаното бъдеще.
Нима имаше значение, че те са готови да умрат за каузата й? Нима имаше значение, че са готови да пожертват живота си за нейния успех?
Тя нямаше отговор.
Пред очите си виждаше единствено ослепителни проблясъци. В ушите й звучаха изстрелите.
Еймъри посочи нова жертва и колената на Синдер омекнаха. Беше момчето, захласнало се по Ико.
Синдер пое дъх, за да извика, да спре екзекуцията,
Еймъри вдигна ръка.
— Кой се обади?
Няколко редици зад момчето едно момиче неудържимо заплака.
— Не, моля ви! Моля ви, пощадете го! — Беше горе-долу на възрастта на Синдер. Вероятно сестра му.
Ново вълнение премина през тълпата. Няколко човека наоколо хвърлиха презрителни погледи на момичето, но това не беше честно. Тя не познаваше Синдер. Защо да защитава някой чужд, а не брат си, когото обичаше?
Еймъри вдигна вежди:
— Готова ли си да издадеш къде се крие киборгът?
— Маха Кесли — заекна момичето. — Маха Кесли приюти киборга.
Еймъри помръдна леко пръсти и стражът, който държеше момчето на мушка, свали автомата.
— Къде е тази Маха Кесли?
Маха се изправи, преди някой друг да бе принуден да я предаде — колона сред коленичилата тълпа.
— Тук съм.
Вълка се задъха.
— Ела отпред! — нареди Еймъри.
Маха тръгна покрай съседите и приятелите си с крехките си, но изправени рамене. За краткото време, в което Синдер я познаваше, в осанката й бе настъпила промяна. При срещата от първия им ден тя беше една победена, уплашена жена с превити рамене. Но сега срещу главния чародей на кралицата стоеше друга жена.
Тази промяна още повече уплаши Синдер.
— На кой номер живееш? — попита Еймъри.
С твърд глас Маха му даде номера на къщата си.
Еймъри посочи капитана на стражите и една чародейка. Те излязоха напред и повикаха още един страж. После тръгнаха към къщата на Маха.
Еймъри обърна поглед към майката на Вълка.
— Ти ли подслони киборга Лин Синдер?
— Не съм чувала това име. Единственият киборг, когото познавам, се казва принцеса Селена Блекбърн и тя е истинската кралица на Луната.
Тълпата се раздвижи. Хората вдигнаха глави. Изпънаха рамене. Ако бяха забравили защо рискуват живота си за една непозната, Маха им го бе припомнила.
Еймъри се изсмя. Кръвта в жилите на Синдер се вледени.
Маха вдигна две ръце над главата си, за да могат всички да видят. Сетне хвана десния си палец и го дръпна силно назад.
Дори отвътре Синдер чу изпукването, а след него и вика на Маха. Все едно беше дали Еймъри я бе принудил да си счупи палеца, или само да го изкълчи. Тя беше взела решение.
В следния миг Синдер се вмъкна в умовете на приятелите си и ги застави да се отдръпнат от нея.
Обърна се. Скарлет, Трън и Вълка я гледаха тревожно.
Вълка първи се опомни:
— Синдер, недей…
— Тази революция е на хората, не моя. Вълк, идваш с мен. Ще държа съзнанието ти под контрол, но не и тялото ти, точно както направихме в Артемизия. Трън, Скарлет, вие оставате тук. Дръжте на мушка Еймъри и другите чародеи, но не стреляйте, ако нямате добра видимост. Иначе напразно ще се издадете.
— Синдер, недей — изсъска Скарлет, но Синдер вече бе тръгнала, принуждавайки Вълка да я последва.
Той изръмжа.
— Налага се, Вълк — рече тя, докато се спускаха към втората площадка. Отвън, зад дебелите стени на фабриката, Маха отново извика сподавено от болка. — Не мога да стоя със скръстени ръце.
— Той ще те убие.
