Синдер се замята под ръцете, духна един кичур коса от лицето си. Зърна Вълка, който също бе прикован към земята от дузина мъже. Бяха затиснали ръцете и краката му, а лицето му беше навряно в пепелта. Телата на двама стражи и един миньор лежаха недалеч от него.
Еймъри надвисна над Вълка, запъхтян, а от вечната му усмивка нямаше и помен. С една ръка притискаше раната на крака си.
— Изстрелите идват от фабриката. Изпратете един отряд да я претърси и вържете тия двамата, преди да са направили още някоя поразия.
Синдер се опита да се измъкне. Ако успееше да вдигне ръка и да се прицели…
Някой изви ръцете на гърба й и й сложи белезници. Тя изпищя от болка, когато едва не прекършиха рамото й. Вдигнаха я на крака, тя се закашля от прахоляка. Цялото тяло я болеше.
Огледа се, търсейки помощ, но беше посрещната от безизразни лица.
Тя се изсмя презрително, предизвикателно, когато с Вълка бяха принудени да коленичат пред разярения чародей. Виеше й се свят от омраза, но когато мислите й се поуспокоиха, агонията на Вълка я връхлетя с пълната си сила.
Той беше обзет от дълбоко страдание, сърцето му беше разбито и Синдер си спомни, че тялото до него е на майка му.
Тя потръпна и извърна очи. Забеляза, че чародеят в червената роба не мърда. По-нататък лежеше още един с черна униформа, който, изглежда, също беше мъртъв.
Това беше равносметката. Двама чародеи и двама убити стражи и раненият Еймъри. Ето това беше получила срещу живота на Маха и смелата смърт на други двама невинни граждани.
Повече ядосана, отколкото уплашена, Синдер подхранваше омразата си от мъката на Вълка и ужаса от безизразните лица край нея — всички тези хора бяха използвани като марионетки.
Синдер вярваше в онова, което каза във фабриката. Левана можеше да я убие, но тя знаеше, че смъртта й няма да бъде краят. Тази революция вече не беше нейна.
— Идват — озъби се Скарлет и се отдръпна от прозореца. Първият й изстрел уцели Еймъри твърде ниско в бедрото, макар да се беше мерила в главата му. Вторият отиде нахалост и удари фонтана, а сетне тълпата се сгъсти и повече не можа да стреля. Чу поне три изстрела от Трън, но не знаеше дали е имал повече успех.
Долу на площада Синдер и Вълка бяха като свине в кланица и двамата с Трън щяха да последват съдбата им, ако не побързаха да си оберат крушите оттук.
Трън грабна шлема, който бе задигнал от стража, и си го нахлупи на главата, превръщайки се от приятел във враг. Скарлет се молеше трансформацията да убеди и лунитяните.
— Дай ми пистолета си! — Тя се поколеба за миг, сетне му го подаде. Трън го пъхна на кръста, стисна я за лакътя и я повлече надолу по стълбите.
Бяха стигнали първата площадка, когато на приземния етаж се чу тропот от стъпки.
— Намерих единия! — извика Трън, а Скарлет подскочи уплашена. Той допря пистолета в главата й и я поведе по стълбите. Четирима стражи ги наобиколиха. — Имаше двама стрелци. Другият сигурно е избягал, но най-добре проверете горните етажи. Аз залових тази.
Скарлет се задърпа, уж да се измъкне, но Трън важно-важно я помъкна към вратата. Мъжете се втурнаха нагоре по стълбите. Щом се скриха, Трън се извърна и я пусна. Двамата изтичаха към задния изход и оттам — на уличката зад фабриката.
Ако се съдеше по мъртвешката тишина, която изпълваше купола, краткото сражение беше свършило.
Трън пое в обратната посока, но Скарлет го хвана за ръката.
— Почакай!
Той се обърна безчувствено назад, но може би това се дължеше на маската.
— Трябва да се опитаме да им помогнем.
Той се намръщи.
— Нали видя колко лесно повалиха Синдер и Вълка? И си мислиш, че
Не мислеше. Честно казано, не мислеше.
Но ако се откажеха, без дори да са опитали…
— Дай ми пистолета — рече тя и протегна ръка.
Трън я зяпна.
Той изсумтя, измъкна пистолета и го тръшна в ръката й. Скарлет му обърна гръб, без да знае дали капитанът ще я последва. Той тръгна след нея. Скарлет понечи да си нахлупи червената качулка, но си спомни, че все още е облечена с бозавите работнически дрехи.
Когато завиха зад първия ъгъл, площадът се откри пред погледа им. Хората, които се бяха надигнали, за да повалят Синдер и Вълка, отново коленичеха, спокойни, сякаш нищо не се бе случило.
Колко ли време, питаше се Скарлет, щеше да трябва на стражите да претърсят фабриката? Дали не беше полудяла, задето стоеше тук, вместо да се обърне и да побегне?
Пистолетът беше топъл, дръжката остави следи по дланта й. Преди оръжието й даваше чувство за сигурност, но вече знаеше колко лесно лунитяните могат да го обърнат срещу нея.
Ако обаче успееше да се промъкне по-близо, колкото да стреля един-два пъти, нямаше да пропусне.
Докъде ли можеше да стигне, преди да я усетят? Дали човешкото множество щеше да я прикрие, или и тя щеше да стане жертва на същата манипулация още щом приближеше? Не знаеше как действа дарбата и колко уязвима е тя самата. Да беше разпитала Синдер по-подробно.
Придвижваха се крадешком. Трън я следваше смълчан.
