— Уинтър смята, че не е редно хората да бъдат контролирани и не иска да прилича на кралицата. Сами можете да видите последиците за нея.
Уинтър прегракна и спря да вие. Ръцете я пуснаха и тя падна по колене. Извика тихо от болка и се огледа. Скарлет отново си беше Скарлет, а мъжете отново бяха войници. Тя примигна, но халюцинацията не се върна.
— Съжалявам — рече. — Не исках да прекъсвам вечерята ви.
Скарлет изстена.
— Уинтър никога няма да ви манипулира. И наистина смята да ви върне свободата. Едва ли втори път ще получите подобно предложение.
Стърженето на древните панти сепна Уинтър. Войниците се разделиха. Огромните железни врати се отвориха със скърцане и като смазана машина мъжете бързо се строиха в редици. Скарлет използва мига да вземе пистолета и да го скрие на кръста си.
Зад вратите стояха осем чародеи, единият, облечен в червено, втори ранг, останалите — в черно.
Чародеят с червената роба — мъж със сребристосива коса — видя Уинтър и Скарлет и им се усмихна като пепелянка.
— Здравейте, Ваше Височество. Чухме, че сте слезли тук.
Неколцина войници се отдръпнаха и между чародеите и Уинтър се образува пътека.
— Здравейте, чародей Холт — отвърна Уинтър и се надигна на разтрепераните си крака въпреки болката. Обикновено, като гледаше робите и избродираните руни, я обземаше страх и тя си спомняше с ужас хилядите хора, умрели в тронната зала, но сега не й бяха останали сили да се бои.
— Когато системата ви разпозна, си казах, че сигурно е станала грешка. Не допусках, че ще слезете тук. — Той погледна войниците. — А вие да не би да сте сити? Или момичетата не са достатъчно сладки за вашия вкус?
— О, те бяха много гладни. — Уинтър едва се държеше на краката си. — Нали така, алфа-дружки, вълчи дружки? — Тя наклони глава. — Но аз се надявах, че ще ме защитят и ще се бият за мен, ако успея да им припомня, че някога са били хора, хора, които не са искали да станат чудовища.
— Но се оказа — намеси се Скарлет, — че те не са нищо повече от обучените кучета на Левана.
Няколко войници им отправиха хладен поглед.
Чародеят Холт се изсмя.
— Чух, че имаш остър език. — Той плъзна поглед към отсечения пръст на Скарлет. — Говори и мисли каквото си искаш, земно дете. Тези войници знаят дълга си. Те бяха създадени, за да служат на заповедите на кралицата и ще го сторят, без да се оплакват.
— Така ли?
Уинтър не можа да види кой от тях се обади, но в гласа му имаше толкова омраза, че кожата й настръхна.
Холт огледа мъжете наоколо наперено и с отвращение.
— Дано не долавям несъгласие в редиците ви, поделение 117. Нейно Величество ще се разстрои, ако дочуе, че любимите й войници са показали неуважение към господарите си.
— Любимите й кутрета, искаш да кажеш — измърмори Скарлет под нос. — А ще им дадете ли и диамантени нашийници?
— Скарлет, дружке — прошепна Уинтър, — не говори така, ще ги засегнеш.
Скарлет завъртя очи.
— Те се канят да ни убият, ако не си забелязала.
— Да, така е — обади се Холт. — Мъже, убийте тези предателки.
Уинтър пое дъх, но алфа Стром вдигна ръка и никой от войниците не шавна.
— Споменахте нашите господари, но май неколцина от тях липсват.
Седемте чародеи зад Холт стояха все тъй неподвижни, загледани в строя. Уинтър ги пребори. В това поделение имаше единадесет глутници. Значи трябваше да има и единадесет чародеи, които да ги контролират.
— Ще ти простя неведението по този въпрос — процеди Холт през зъби, — тъй като няма как да знаете, че в страната ни има размирици. Някои от най-висшите ни чародеи, стражи и единадесет войници като вас бяха убити днес, а срещу кралицата бе извършен опит за покушение. И тъй, сами разбирате, че нямаме време за дискусии. Заповядах ви да убиете тези момичета. Ако откажете, ще бъдете наказани за неподчинение на пряка заповед.
Уинтър почувства, че телата край нея се разместват, както когато ги обградиха. Приближиха се незабележимо. Стегнаха възела.
— Жалко, че променихте мозъците ни — рече алфа Стром. — Иначе щяхте да ни манипулирате, нали? Да ни принудите насила да изпълним заповедта ви. Вместо това ни превърнахте в диви животни.
— В глутница гладни вълци — изръмжа някой.
— В убийци — каза на себе си Уинтър. — В хищници, в какво ли не.
Те се раздвижиха покрай нея и Скарлет подобно на вода, която се разлива около голям камък. Уинтър хвана Скарлет за китката и я притегли по-близо, тъй че раменете им се допряха.
— Не сте ми дали способности по математика — продължи Стром, — но по мои изчисления няма да успеете да накажете всички ни дори и да искахте.
Те бяха направили полукръг около чародеите, които вече показваха признаци на безпокойство.
— Достатъчно — кресна Холт. — Заповядвам ви да…
Напрежението се нагнети, преди той да довърши. Войниците обградиха господарите си с оголени зъби и протегнати ръце, готови да дерат и разкъсват с нокти.
Но сякаш съборени от звукова вълна, неколцина от тях се строполиха на земята, стиснали глави, и взеха да се гърчат и да крещят от болка. Онези, които останаха прави, прескочиха другарите си с разярени лица.
