Скарлет и стотината мутанти излязоха от сенките. Разнесоха се още викове, редиците се разпаднаха, отдръпнаха се. Ала хората не побягнаха, а когато Скарлет и грамадните войници наближиха, вдигнаха оръжията си и скриха обзелия ги ужас под престорена смелост. А кой знае — може би това беше най-истинската смелост на света.
Хората може би бяха предугаждали нещо подобно. Нищо чудно, че Левана ги наказваше за наглостта им да се разбунтуват. Но появата на сто войници сигурно надхвърляше очакванията им.
Верни на дадената дума, те не нападнаха, само се приближиха на двадесетина крачки от първите редици.
Скарлет вървеше напред.
— Знам, че изглеждат страховито, но те не са дошли тук, за да ви убият. Ние сме приятели на принцеса Селена. А може би сами ще разпознаете Нейно Величество, принцеса Уинтър.
Уинтър завъртя глава на рамото на мъжа, който я придържаше.
— За мен е огромно удоволствие да се запознаем — рече тя едва, сякаш беше пияна. Скарлет изпита гордост от усилието й.
Хората стиснаха по-здраво прътовете.
Брадатият излезе най-отпред. Изглеждаше решителен, но и уплашен.
— Принцеса Уинтър е мъртва.
— Не, не е. Кралицата се опита да я убие, но не успя. Всичко, което ви е казала, е лъжа.
Мъжът дълго се взира в Уинтър с подозрение.
— Това не е обаяние — рече Скарлет. — Наистина е принцесата. — Тя се подвоуми, сетне завъртя очи. — А точно това би казала Левана. Но ако искахме да ви убием, защо ни е да разиграваме този цирк? Вижте, дошли сме да поемем към обсадата на Артемизия заедно с вас. Тези войници се съгласиха да се бият на наша страна.
Мъжът я огледа внимателно.
— А ти коя си?
— Казвам се Скарлет Беноа. Аз съм… — Запъна се. Пилотът? Женската алфа?
— Тя е землянка — рече някой и тя се подразни, че толкова лесно я познаха, сякаш беше дамгосана.
— Аз съм приятелка на принцеса Селена и на принцеса Уинтър. До неотдавна бях затворничка на кралица Левана. Тя ми отряза пръста… — Скарлет вдигна ръка. — … освен това уби баба ми и сега аз искам да помогна на Селена да й отнеме всичко. — Посочи войниците. — Тези мъже избраха нас пред Левана, точно както и вие, и са най-силното ни оръжие. Те ще ви помогнат с бойната подготовка. — Обърна се към Стром. — Нали така?
Но когато застана до нея, лицето на Стром беше сурово.
— Обещахме да помогнем и няма да се отметнем, но няма да стоим тук цяла нощ и да слушаме преговорите ти с няколко дървосекачи. Ако не ни искат, ще намерим друг сектор, в който ще ни посрещнат подобаващо.
Скарлет изсумтя:
— На добър час!
Той изръмжа насреща й. Тя изръмжа в отговор.
Стиснал устни, брадатият погледна уплашените цивилни с подострените им прътове, после и яките войници с козина.
— Изпратихме куриери до най-близките сектори, но е трудно да се координира атаката. Влаковете са спрени. А ние не сме войници.
— Вижда се с просто око — изсумтя, недоволен, един от войниците.
Някой в тълпата изсъска:
— Кажи им за стражите.
Скарлет вдигна вежди. Страхът изчезна от лицата на хората, те изпъчиха гърди, изпънаха гърбове.
— Стражите ли?
— От години тук има отряд въоръжени стражи. И преди сме обсъждали да им видим сметката, дори планове правихме, но все нямаше смисъл да се захващаме, защото Левана щеше просто да ни прати други. Но щом видяхме посланието на Селена… — Той се ухили на другарите си. — Планът ни сполучи. Само за минути ги обезоръжихме и сега са затворени в един от складовете на фабриката. — Той скръсти ръце. — Имаше и жертви, но няма как без жертви. Готови сме да направим каквото трябва — също като хората от РМ-9. Това може би е единствената ни възможност.
Скарлет примигна.
— Какво за хората в РМ-9?
— Казаха, че Селена е там и една жена я е подслонила. Обикновена миньорка, но жената доказала смелостта си.
— Маха Кесли — прошепна Скарлет.
Мъжът погледна учудено.
— Точно така. — Той хвърли поглед към множеството зад него и стисна зъби. — Тя е била убита, задето е предложила дома си на нашата истинска кралица, но смъртта й не е била напразна като смъртта на онези, които са дръзвали да се изправят срещу Левана в миналото.
Скарлет кимна замаяна. С убийството на Маха Еймъри бе пожелала да сплаши всеки, който се осмели да застане на страната на Синдер, но бе станало обратното.
Маха Кесли се бе превърнал в мъченик.
— Прав си. Не е нужно да бъдете воини. Маха Кесли беше обикновена жена, но притежаваше смелост и вярваше в каузата ни. Ето такава решимост е нужна на революцията ни.
— Няколко войници в повече няма да ви навредят — измърмори Стром и грабна пръта от мъжа наблизо, който се отдръпна, уплашен. — Обратно в строя! Да видим дали ще можем да направим нещо от вас, че да не изглеждате тъй жалки!
