Уинтър полностью

Застави се да диша дълбоко. Това бяха Ико и Крес. Знаеше какво включват в нея и каква информация извличат. Нямаше насилие. Нямаше принуда.

Ала беше невъзможно да се отърси от неприятното усещане.

— Стана! — обади се Крес. — На пръв поглед не виждам дупки в паметта, тъй че тази част от софтуера не е била повредена, за да отреже крака и ръката ти. Само трябва да намеря къде се съхранява визуалната информация и… готово. Записи… по хронология… дали ще е последният… все едно, това трябва да е. Видео, кодирано, една минута, петдесет и шест секунди. И… прехвърляме.

Стомахът на Синдер се сви. Обикновено тя не се разстройваше лесно, но когато някой отваряше панела й, не можеше да не мисли за безименните хирурзи без лица, надвесени над безжизненото й тяло. Как свързват жичките и синапсите към мозъка й, регулират електрическите импулси, заменят част от черепа й с подвижна метална пластина.

Тя стисна здраво ръце до болка. Опитваше се да не мисли за бученето на вътрешните си части и тихото потропване на пръстите на Крес по портскрийна.

— Осемдесет процента — рече момичето.

Под тъмнината на Синдеровите клепачи проблеснаха бели петънца. Тя си пое дълбоко дъх и сама се смъмри. Това би била рутинна процедура, ако работеше върху някой андроид или киборг. С нея всичко беше наред.

Бученето спря и Крес обяви:

— Готово.

— Провери всичко, преди да махнеш кабела. — Синдер преглътна горчивата слюнка, насъбрала се в устата й. — Увери се, че това е записът.

— Виждат се… много хора.

— Ето го Каи! — изписка Ико.

Синдер вдигна рязко глава. Усети как кабелът я дърпа.

— Покажи ми — рече тя, макар че не виждаше нищо от ярката светлина, която заслепи очите й. Отдръпна се и отново затвори очи.

— Чакай, мирувай. Нека да дръпна…

Това бяха последните думи, които Синдер чу.

Намерени нови връзки.

Завод „Риалити Киберръка Т200-L“ — обикновена: неразпознати пет програми: стандартни приложения — одобрени.

Завод „Риалити Киберкрак Т60.9-L“: стандартни приложения — одобрени.

Рестартиране след 3… 2… 1…

Синдер се събуди на дивана, завита до раменете с най-мекото одеяло, което някога бе докосвала. Примигна при вида на непознатите сенки по тавана и се опита да се отърси от объркването си. Беше се събудила на чуждо място и не беше сигурна как е попаднала тук. Седна и разтри замъглените си очи. Стаята беше нагоре с краката. Инструменти и резервни части се въргаляха по килима и масите.

Тя вдигна лявата си ръка. Блясъкът, който имаше, когато доктор Ърланд й я подари, беше изчезнал след двумесечните поправки на „Рампион“, живота в пустинята и скока в езерото Артемизия.

Но най-странното беше, че и петте й пръста си бяха на мястото, макар че показалецът — пръста, с пистолета, който Левана беше премахнала — не пасваше много на останалите. Покритието беше по-друго, беше твърде тънък, а първата става беше деформирана.

Синдер пусна теста за съвместимост. Пръстите й се разгънаха един по един. Свиха се отново. Събраха се в юмрук. Китката се завъртя насам-натам.

Кракът й мина през подобен род действия. Тя дръпна одеялото, за да гледа.

Основен тест за съвместимост — завършен. Стандартните приложения — одобрени за използване. Пет програми остават неразпознати.

Пет програми.

Синдер огледа ръката си и изпрати команда на пръстите си да се отворят откъм върховете. Това стана безпроблемно. Но щом се опита да включи фенерчето, да извади ножа и универсалния кабел и да измъкне вградената отвертка, нищо не стана. Изобщо не си даде труд да зареди стреличка в новия си пръст.

Но въпреки това вече можеше да използва ръката си и не биваше да се оплаква.

— Ти си се събудила! — Ико се вмъкна в стаята с поднос в ръка, на който имаше чаша вода, чиния с пържени яйца, хляб и конфитюр.

Стомахът на Синдер закъркори.

— Сготвила си?

— Малко умения, останали ми от дните на Serv9.2. — Ико намести чинията в скута на Синдер. — Но не искам да чувам и дума колко е вкусно всичко.

— О, знам, че е ужасно — рече Синдер и налапа една лъжица. — Благодаря, Ико — рече с пълна уста. Плъзна поглед към осакатената ръка на Ико. Липсваше един пръст. Тя преглътна. — А също и за пръста.

Ико вдигна здравото си рамо.

— Инсталирахме ти и няколко жички на андроид компаньонка. Онези от масичката за игра не станаха.

— Благодаря ти. Много щедро.

Ико бутна настрани краката на Синдер и се настани.

— Нали знаеш как сме програмирани ние, андроидите — все гледаме да сме полезни и прочие.

— Ти още ли си андроид? — попита Синдер и набута в устата си препечената филийка. — Понякога забравям.