Не искаше да бъде неблагодарна. Беше оцеляла, след като кралицата опита да я екзекутира, и не се удави в езерото Артемизия. Отново беше намерила приятелите си, а Ико не беше унищожена и дори страж от личната охрана на Еймъри й помогна, което потвърждаваше онова, което Хиацинт каза преди време — не всички в двореца са предани на Левана, колкото на нея й се иска.
На всичкото отгоре имаше и запис на Левана, който щеше да покаже какво се крие под обаянието й. Това щеше да бъде най-силното им оръжие срещу нея и манипулациите й.
Стига записът да не е изчезнал във водата.
— Трън, отвори задния капак на този приемник, но внимателно. Хиацинт, какво успя да намериш в алармата?
— Малко жици — Хиацинт остави шепа жици и един екран на земята.
Синдер побутна жиците със здравия си крак.
— Ще ни свършат работа. Помогни ми да обърнем тази масичка. Тя е подобна на холографските настолни игри, които имаме на Земята, тъй че… — Взе единия крак на масичката, но когато опита да я обърне, болката в раненото й рамо я спря. Хиацинт обърна масичката сам, а Синдер усети, че лявото й око играе нервно. Нямаше защо да се засяга. Хиацинт не беше виновен, че раната от мутанта още я боли, но поне обезболяващият мехлем, който бяха намерили, вършеше чудеса.
— Нали няма да има кръв, когато те отворим? — Трън пренесе приемника до Синдер, за да може да го разгледа отвътре. — Става дума за чиста кибернетика, нали?
— Дано. — Тя огледа вътрешните механизми на приемника, а в това време Трън и Хиацинт разглобиха масичката за виртуални игри. Устройството беше различно от земните — жиците бяха с други цветове, буксите и конекторите бяха по-големи, но технологията беше почти същата и работеше на същите принципи. — Става дума за машинна поддръжка, не толкова за хирургическа намеса. Най-големият ни проблем е дали хардуерът ще бъде съвместим. Технологията е подобна, но всичко се е променило доста, откакто Луната и Земята не търгуват помежду си… Но да видим. — Тя хвърли око на масичката. Трън махна капака и частите се показаха. — О, чудесно! — Синдер измъкна конвертора за оптичните кабели. — Това ще ни влезе в работа.
В стаята влязоха Ико и Крес, която носеше дървена кутия.
— Отзад има работилница — рече Ико. Носеше искрящо розова тениска, която намери в къщата, най-вече за да прикрие зеещата дупка от куршума и прореза на дясното си рамо. Синдер се надяваше, че щом се възстанови, ще може поне да поправи ръката на андроида.
— Намерих всичко от списъка ти без демагнетизираните щипци с три зъбци. Но пък в банята открих пинцети. — И тя ги завъртя между пръстите на здравата си ръка.
Синдер засука устни, взе пинцетите и махна от върха им едно косъмче от вежди.
— Ще ги пригодим да ни свършат работа. — Тя огледа купчината с инструменти и резервни части, която събраха от техниката из цялата къща. Без да може да погледне в собствената си глава, на Синдер й беше трудно да каже какво ще им трябва, за да отстранят повредата, но ако то не беше сред резервните части, нямаше надежда изобщо да го намерят. — Ще ни е нужна лампа, за да виждате какво правите. И едно малко огледалце, за да гледам.
Хиацинт поклати глава.
— Не и в този град.
Синдер се намръщи.
— Добре. Първо ще измъкнем информацията от видеочипа, след това ще погледнем ретина-дисплея. Очите ми още са свързани с оптичния ми нерв, затова предполагам, че е станал срив в преноса на данни от контрол панела към дисплея. Може да е нещо съвсем просто, някоя изгоряла жичка например. Веднъж да заработи, би трябвало да успея да пусна вътрешната си диагностика и да разбера какво не е наред с крака и ръката ми. — Тя посочи един стол. — Дайте го насам.
Хиацинт го донесе, а Синдер се прехвърли на стола с лице към облегалката и опря чело върху ръцете си.
— Крес?
Тя вдигна поглед от портскрийна.
— Готова съм, когато кажеш.
— Добре. Да видим какво ще намерим.
Ико отметна косата й встрани и мушна пръст в резето в черепа на Синдер. Синдер усети как капакът се отваря.
— Да, нали! — рече Трън. — Когато аз отварям капачето в главата й, ми крещи. Когато Ико го отваря, тя е герой!
Синдер му хвърли кръвнишки поглед.
— Искаш ли ти да свършиш работата?
Той изкриви лице.
— А, не, благодаря!
— Тогава се дръпни назад и им остави пространство да работят. — Тя отново облегна чело на ръцете си. — Добре, Ико. Вляво има букса за кабел.
Някой включи лампа и ярката светлина стигна до периферното й зрение.
— Виждам я. Крес, дай порта.
— Ето и кабела.
Синдер чуваше как се движат зад нея; отметнаха още малко коса. Последва щракване, което стигна приглушено в главата й. Тя потрепери. Скоро не бяха включвали външно устройство към процесора й. Последния път това се случи, когато изчерпа всичката си енергия, за да изкара „Рампион“ в космоса след бягството им от затвора в Ню Бейджин. Тогава се наложи Трън да я презареди с кабел от малките кораби.
Веднъж я вързаха за масата в научна лаборатория, докато един меддроид сваляше статистиката за кибернетичната й система.
Тя ужасно, ужасно ненавиждаше да свързват това-онова с главата й.
