— О, мисия под покритие — възкликна жената и загриза нокътя на кутрето си. — Горя от желание да чуя тази история по-късно.
Трън й смигна.
— С радост ще ви я разкажа. — Прегърна Крес и я поведе напред. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят, Трън подсвирна тихо. — Света спатийо! Ама какви жени има тук.
Крес се наежи.
— Искаш да кажеш, какво обаяние има тук. Една от тях беше мъж.
Трън се препъна и я погледна.
— Не думай. Коя от двете?
— Онази с очилата?
Той хвърли поглед през рамо и огледа навалицата.
— Браво на вас, лунитяни — измърмори той, истински впечатлен, и отново се обърна напред. — Хиацинт каза да тръгнем по третия коридор, нали? — Двамата поеха към един извит коридор с прозорци до тавана, от които се откриваше спираща дъха гледка към градините отпред.
— Не забравяй, че могат да се докарат на външен вид както си поискат — предупреди го Крес. — Никой в двореца не е толкова красив, колкото си мислиш. Всичко е контрол над съзнанието.
Трън се ухили и я притисна до себе си.
— Съвсем сигурен съм, че има поне едно изключение от това правило.
Крес завъртя очи.
— Да, чародеите.
Той се засмя, макар че тя не беше сигурна какво е смешното.
Минаха край няколко младежи и Крес ги изгледа учудена, тъй като те залитаха по коридора. Един от тях отвори стъклена врата и пое към езерото и едва не се прекатури по стълбите, които водеха към градините.
Крес поклати глава, обърна се напред и… разбра, че е сама.
Извърна се рязко и си отдъхна, щом зърна Трън само на няколко крачки по-назад. Но в същия миг я обзе страх, защото пред него стоеше доста хубаво момиче дори за нейните очи, които не можеха да бъдат излъгани. Момичето му се усмихваше през дългите си мигли страстно, но и злобно.
Трън изглеждаше изненадан.
— Стори ми се, че долових момче от Земята. — Момичето прекара ръка по лампичките върху папийонката на Трън, а сетне надолу по гърдите му. — При това облечено с вкус. Какъв късмет!
С разтуптяно сърце Крес огледа коридора. Множеството беше почнало да се упътва към голямата зала, но все още доста гости се разхождаха наоколо, и то, без да бързат. Никой не им обръщаше внимание. Момичето също сякаш виждаше единствено Трън. Крес се опита да измисли как да го измъкне, без да предизвика подозрения и да привлече вниманието върху себе си.
Точно тогава момичето прегърна Трън през врата, а Крес зяпна от изненада. Останал като гръмнат, Трън не се възпротиви, когато тя го целуна.
Крес застина от възмущение, а в същото време няколко лунитянки, недалеч от тях, се засмяха.
— Добро око, Луиза — извика една от тях, а след нея и друга: — Ако видиш още хубавци земляни като този, прати ги при мен!
Но нито Трън, нито Луиза ги чуха. И Крес с ужас видя как Трън плъзна ръце около кръста на Луиза и я притегли към себе си.
Тя стисна юмруци, изпъна рамене и цялото й тяло настръхна. Беше отвратена. После се ядоса. След това здравият разум взе връх и тя си даде сметка, че ако лунитянките просто си играят с Трън, няма да са тъй мили с нея.
Разтреперана от оскърбление, Крес се шмугна в една ниша зад колоната наблизо и зачака там със скръстени ръце и искрящ поглед, докато Трън се целуваше с момичето.
И се целуваше.
И се целуваше.
А когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, по ръцете на Крес имаше следи от ноктите й.
Запъхтяна, Луиза изпърха с мигли.
— Отдавна мечтаеш за една целувка, нали?
Крес подбели очи.
А Трън каза…
Трън каза…
— Мисля, че съм влюбен в теб.
Нещо сякаш прониза сърцето на Крес и тя ахна от болка. Зяпна потресена, но побърза да затвори уста. Цепнатината в гърдите й бързо се изпълни с възмущение.
Ако още веднъж го видеше да се прехласва по друга жена, щеше да се разпищи. Как беше възможно тя да е единственото момиче в галактиката, което Трън така и не се опита да целуне или да ухажва?
Е, беше я целунал веднъж на покрива, но това беше услуга и не се броеше.
Така значи. Той никога нямаше да я пожелае, не и както тези момичета, които ловяха окото му. Крес трябваше да приеме факта, че тяхната целувка — най-страстния, романтичен миг в живота й — не е била нищо повече от жест на съжаление.
— Ах, не е ли очарователен? — рече момичето. — И как се целува само! Може би по-късно ще се насладим на компанията ти. — И без да дочака отговор, тя потупа Трън по гърдите, намигна му и с полюшваща походка се отдалечи.
Лунитянките също си тръгнаха и Трън остана сам насред коридора с почервенели бузи, разрошена от пръстите на Луиза коса и мътен поглед, който, както Крес се досети, говореше за страст.
Луиза. Момичето, което той обичаше.
Крес се дръпна по-навътре в нишата.
След дълга минута, Трън се отърси от недоумението и остатъчния ефект на манипулацията и, оглеждайки се, се завъртя в кръг. Приглади разрошената си коса.
— Крес? — извика той тихо, а сетне с нараснала тревога: — Крес!
— Тук съм.
Трън се обърна към нея и си отдъхна.
— Спатийо! Съжалявам. Не знам какво стана. Това беше…
— Не искам да знам! — И тя хукна по коридора.
Трън хукна след нея.
— Поспри малко. Да не би да си ядосана?
