Уинтър полностью

Хиацинт замръзна. Женският глас идваше от дъното на коридора, после се чу затръшването на врата или шкаф.

— … ще може да поддържа… ресурсите…

Друга врата се отвори, след това се чуха стъпки.

Хиацинт блъсна първата врата, която му се изпречи пред очите, но тя беше заключена. Зад него Синдер опита друга и се изсмя, когато и тя не се отвори.

— Ето тук — прошепна Ико и отвори една врата. Хиацинт и Синдер се шмугнаха вътре след нея и затвориха безшумно.

В лабораторията нямаше никого — или поне нямаше хора. Хора в съзнание. Лавици със суспенсори се издигаха от пода до тавана край стените. Те бучаха, клокочеха, а отвътре бяха осветени от слаба зелена светлина, от която телата приличаха на замръзнали трупове. На отсрещната стена бяха още повече и приличаха на затворени чекмеджета, а стената изглеждаше като шахматна дъска от екрани, статистически данни, светлини и стъпала.

Синдер и Ико се скриха зад два от суспенсорите. Хиацинт допря гръб в стената, тъй че ако някой отвореше вратата, той щеше да остане скрит и да го нападне в гръб.

На женския глас отговори друг, този път мъжки:

— … колкото искаш, но щеше да е хубаво да ни дадат знак, че това ще…

Хиацинт си пое въздух. Гласът се усили и стъпките се чуха точно пред вратата, но скоро заглъхнаха в другата посока.

Ико надникна иззад суспенсора, но той вдигна пръст до устните си. Миг след това се показа и озадаченото лице на Синдер.

Хиацинт хвърли бегъл поглед на помещението. От всеки суспенсор излизаше малка тръбичка, свързана с контейнери. Повечето тръбички бяха прозрачни, но имаше и оцветени в тъмночервено от бавно течащата кръв.

— Що за място е това? — прошепна Синдер. Лицето й се бе сгърчило от ужас. Тя се взираше в безжизненото тяло на едно дете, което беше на три-четири години.

— Това са щитове. Левана ги държи тук заради безкрайните запаси от кръв. Използват я за производството на лекарството.

Когато щитовете се раждаха и ги отделяха от семействата им, казваха на близките, че децата са убити съгласно закона за убийство на новородените. Преди години ги държаха в изолирани пансиони, където се отнасяха с тях като с обикновени затворници. Но един ден щитовете се разбунтуваха и излязоха от контрол. Успяха да убият петима чародеи и осем стражи, преди да потушат бунта.

Оттогава на тях се гледаше като на нещо полезно, но и опасно и затова ги държаха в постоянна кома. Така те не представляваха заплаха, а лунитяните започнаха да извличат тромбоцитите от кръвта им за приготвянето на лекарство срещу летумозиса.

Малцина знаеха, че законът за убийство на новородените е блъф и изчезналите им деца са живи, макар и не съвсем.

Хиацинт никога не беше влизал в тази стая, въпреки че знаеше за съществуването й. Реалността беше по-отблъскваща, отколкото си бе представял. Хрумна му, че ако бе успял да стане лекар, може би щеше да работи точно в тази лаборатория. Само че вместо да лекува хората, щеше да ги използва.

Ико се бе върнала при вратата.

— Не чувам нищо в коридора.

— Добре. Да вървим. — Синдер прекара пръсти по суспенсора на едно малко дете. Очите й се навлажниха от тъга, но ако Хиацинт я познаваше добре, щеше да види, че в тях блесна и решителност. Беше сигурен, че тя замисля да се върне и да пусне децата на свобода.

От мъжа и жената в коридора нямаше и следа. Скоро откриха вратата с надпис „Научноизследователски център по заразите“, както беше указано на диаграмата.

В лабораторията беше пълно с метални работни маси и столове. Върху всяка маса бяха подредени шишенца, епруветки, блюда „Петри“, микроскоп и шкаф. Безупречно чисти. Стерилният въздух миришеше на препарати. От стените се подаваха холографи, до един изключени.

Върху две от масите личеше, че доскоро някой е работил там — имаше захвърлени инструменти и лампи, оставени да светят над блюда „Петри“.

— Да се пръснем — рече Синдер.

Ико се зае с шкафовете в отсрещния край; Синдер взе да рови по откритите лавици; Хиацинт започна да преглежда надписаните чекмеджета на най-близката работна маса. В най-горното намери стар портскрийн, принтер за етикети, скенер и няколко празни шишенца. Останалите бяха пълни с неизползвани спринцовки, блюда и лещи за микроскоп.

Той отиде до следващата маса.

— Да не би да е това?

Хиацинт извърна глава към Ико, която стоеше пред шкафчета от пода до тавана, чиито врати зееха. Ред върху ред там се мъдреха малки шишенца с бистра течност.