Отляво се чуха гласове и Крес тръгна надясно. Подмина няколко черни врати, които ярко контрастираха с белите стени. Върху всяка имаше име и държава, изписани със златни букви. Молина, представител на Аржентина, Американска република. Варгас, президент на Американската република. Бромстад, министър-председател на Европейската федерация. Юзбек, представител на Южната руска провинция, Европейска федерация.
Отвори се врата и излезе жена със сиворуса коса и синя, дълга до пода рокля — Робин Глайб, говорител на австралийския парламент. Когато Крес работеше за Левана, часове наред трябваше да слуша речите на Глайб за търговските споразумения и трудовите спорове. Времето в тези часове се нижеше много бавно.
Глайб се спря, изненадана, че вижда Крес. Крес скри пистолета зад гърба си.
— Мога ли да ти помогна? — попита тя и изгледа момичето с присвити, строги очи.
Естествено, Крес налетя на единствения земен дипломат, който не би се уплашил от едно хитро лунитянче, промъкващо се тайно в крилото, където беше нейният кабинет.
— Не — рече Крес и изви глава извинително. — Уплашихте ме, това е всичко. — Тя мина покрай жената със сведен поглед.
— Ти какво търсиш тук?
Крес хвърли колеблив поглед назад.
— Моля?
— Нейно Величество ни гарантира, че по време на престоя ни никой няма да ни досажда. Върви си.
— О, аз… трябва да доставя едно съобщение. Няма да се бавя. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Крес тръгна заднешком, но жената свъси изрисуваните си вежди, пристъпи напред и протегна ръка.
— За кого е съобщението? Аз ще се погрижа човекът да го получи.
Крес се вторачи в разтворената, нежна, набраздена длан.
— Ами… то е конфиденциално.
Жената стисна устни.
— Боя се, че ако веднага не си тръгнеш, ще повикам стражите, за да потвърдят твърдението ти. Обещаха ни спокойствие и аз не…
— Крес?
Сърцето й подскочи.
Каи.
Той стоеше насреща й и примигваше, сякаш му се струваше, че това е някакъв номер.
От облекчение Крес чак залитна и трябваше да се подпре на стената.
— Каи! — Макар и треперейки, побърза да се поправи. — Извинете, императоре… Ваше Величество — и смутено се поклони.
С вдигнати вежди Каи се обърна към жената:
— Глайб-дарен, вие още ли не сте слезли долу?
— Тъкмо тръгвах — отвърна тя и макар че Крес не я погледна в очите, долови недоверието й. — Но видях това момиче… както знаете, кралицата ни гарантира, че на този етаж никой няма да ни обезпокоява и според мен тя не бива…
— Всичко е наред — рече Каи. — Познавам момичето. Аз ще се погрижа.
Крес се бе втренчила в пода и слушаше шумоленето на тафтената рокля на Глайб.
— При цялото ми уважение, Ваше Величество, как бих могла да бъда сигурна, че тя не ви манипулира, за да вземете нейната страна?
— При цялото ми уважение — уморено отвърна Каи, — ако момичето искаше да манипулира някого, защо просто не ви накара да я оставите на мира?
Крес прехапа устни. Мигът се проточи. Най-сетне жената се поклони.
— Разбира се, вие знаете най-добре. Поздравления за предстоящата коронация.
И обувките на жената зачаткаха към асансьорите. Когато изчезна от поглед, Крес почака цели три секунди, сетне се хвърли в обятията на Каи и зарида.
Каи залитна стъписан, но я прегърна и я остави да се наплаче върху фината му копринена риза.
Съветникът му тихо възкликна и Крес с радост усети, че взема пистолета от ръката й.
— Успокой се. — Каи я погали по главата. — Всичко е наред.
Тя поклати глава.
— Заловиха Трън. Простреляха го и го заловиха, а аз не знам дали е жив и не знам… не знам какво ще правят с него.
Крес се предаде и отново се разрида неудържимо. После лека-полека се успокои. Вдигна глава и изтри пламналото си лице.
— Съжалявам. — Подсмръкна. — Съжалявам. Просто… наистина се радвам да те видя.
— Няма нищо — мило рече Каи и отдръпна Крес, за да види лицето й. — Започни от началото. Какво правиш тук?
Тя се опита да овладее бушуващите си чувства, но тогава съзря мокрото петно, което бе оставила на ризата на Каи.
— О, спатийо! Съжалявам. — И взе да го трие.
Каи я разтърси нежно.
— Всичко е наред, Крес. Погледни ме.
Крес го погледна и пак изтри очите си. Въпреки мокрото петно от сълзите й Каи беше много елегантен с кремавата си копринена туника, препасана със златен пояс в цветовете на флага на Източната република: морско зелено, синьо-зелено и оранжево като при залез-слънце. Ако поясът му беше червен, дрехите му щяха да бъдат точно копие на онези, с които беше облечен, когато със Синдер и приятелите й го отвлякоха.
Но не. Той беше женен мъж. Съпруг на кралица Левана, на път да бъде коронясан за крал на Луната.
Тя хвърли поглед встрани. Кралският съветник Кон Торин носеше черен смокинг и под привидното му хладнокръвие, Крес долови безпокойство. Той стискаше дръжката на пистолета с два пръста и точно като Крес сякаш нямаше търпение да се отърве от него.
— Крес? — повика я Каи.
Тя облиза устни.
— С Трън трябваше да се вмъкнем в контролния център, но го заловиха. Казаха, че ще го затворят в някаква килия. Аз се измъкнах, но сега…
— Защо сте искали да отидете в контролни център?
