— За да пуснем записа на Синдер. На него се вижда кралицата… о! Ти може би не знаеш, че Синдер е жива!
За миг Каи застина, сетне отпусна глава назад и въздъхна. Погледна Кон Торин и очите му заискриха с нова светлина, ала съветникът му го наблюдаваше все тъй неспокойно.
— Синдер е жива — повтори Каи на себе си. — Къде е?
— С Ико и Хиацинт, и… дълга история. — Крес присви очи и усети как времето я притиска. И заговори по-бързо. — Хиацинт искаше да види дали ще успее да намери лекарството за летумозис и да го раздаде във външните сектори, защото много хора там са болни, включително принцеса Уинтър и Скарлет. О, Левана залови Вълка, но не знаем къде е, а сега хванаха и Трън… — Крес скри лице в ръцете си. Той я погали, но въпреки жеста на съчувствие тя усети, че мислите му са другаде.
Кон Торин се покашля. Подсмърчайки, Крес се озърна и видя, че й подава кърпичка отдалеч, сякаш се боеше, че ако приближи, тя ще заридае и на неговото рамо.
Крес пое кърпичката и издуха носа си.
— Благодаря ви.
— Какво трябва да се направи?
Тя погледна Каи.
— Да спасим Трън — рече, без да се замисля. Но после си спомни последните му думи. Дръж се храбро. Преглътна. — Не, трябва да стигна до контролния център и да пусна записа по системата за излъчване на Левана. Синдер разчита на него.
Каи прекара ръка през косата си и с един-единствен жест се превърна от спретнат император в загрижен младеж. Крес трепна. Виждаше нерешителността му. От една страна, отчаяно искаше да помогне, от друга, мислеше за кашата, в която щеше да забърка страната си.
Времето им изтичаше.
— Ваше Величество.
Каи кимна на съветника си.
— Знам. Ако скоро не сляза, ще пратят отряд да ме търси. Но трябва да помисля за… за минутка.
— Какво има да мислите? Попитахте това момиче какво й трябва и тя ви отговори кратко и ясно. Всички знаем, че ще й помогнете, затова няма защо да губим време да претегляте плюсовете и минусите на решението си.
Крес се заигра с ръкавиците си. Строг и същевременно мил, съветникът й подаде пистолета с дръжката напред.
Тя потрепери.
— Може да го задържите, ако искате.
— Не искам. Нито искам да участвам в неща, в които може и да поискам да участвам.
Примирена Крес въздъхна и взе пистолета. Чудеше се къде да го пъхне, но така и не намери място по дрехите си.
— Ето, заповядай. — Торин свали сакото си и й го подаде. Крес се поколеба, чувайки гласа на Ико — тези дрехи изобщо не си подхождат! — сетне отпъди гласа и остави съветника да й помогне да го облече. Сакото й беше голямо, но с него се чувстваше по-спокойна.
— Благодаря ви! — И с огромно облекчение пъхна пистолета във вътрешния джоб.
— След две минути Негово Величество трябва да се яви в голямата зала — рече Торин и погледна към смутения Каи. — Ще се опитам да отвлека вниманието им поне за петнадесет минути.
Двамата се втурнаха по пустите коридори с гръмки, отсечени стъпки. Крес се опитваше да не изостава, но Каи трябваше да забави крачка.
— Ще пробваме да минем без пистолета — рече той, сякаш досега само това бяха обсъждали, въпреки че, откакто се разделиха с Торин, не бяха продумали. — Ще разчитаме на дипломацията. Или поне… на потайността. Ако можем.
— Добре — съгласи се бързо Крес. — Но все пак ми се струва, че няма да те пуснат да влезеш ей така в контролния център и да ползваш компютрите им само защото си император и си на път да станеш техен крал.
На всички врати, покрай които минаваха, имаше различни изображения, изсечени в дървото, и бяха заобиколена от руните на отдавна изчезнал език. Красива жена, която държи дългоух заек. Мъж с глава на сокол и полумесец, закрепен на главата му. Младо момиче с мантия от лисича кожа и копие в ръка. Това бяха символи на Луната и на нейната значимост за земните култури, но повечето бяха изчезнали и забравени. Дори Каи не разбираше значението им.
Тръгнаха по друг коридор и минаха по стъклен мост. Под краката им течеше сребрист ручей.
— Права си, но ми се струва, че все ще мога да те вкарам. — Той се поколеба, сетне добави: — Крес, аз няма да мога да остана. Ако се забавя твърде много, Левана ще заподозре нещо, а точно сега не бива да го допускаме. Нали ме разбираш?
— Разбирам — прошепна тя, макар че коридорите бяха пусти — всички гости, стражи и слуги чакаха началото на коронацията. — Подозирам, че на вратата ще има код. Планът ни беше да разбия кода, но портскрийнът остана у Трън…
Каи откопча от колана си своя портскрийн.
— Моят ще свърши ли работа?
Тя зяпна.
— Ама… на теб няма ли да ти трябва?
— Не колкото на теб. И бездруго нямаше да мога да го взема на церемонията. Забранено е да се внасят записващи устройства. — Той завъртя очи и й подаде порта. Почти беше свикнал да живее без него, след като Левана му го конфискува и сякаш го остави без една ръка.
Освен това донякъде ликуваше от мисълта, че помага за саботирането на кралицата.
— Откъде знаеш накъде да вървим? — Крес мушна порта в джоба на сакото.
Каи погледна, навъсен:
— Имах голямото удоволствие да участвам в един от пропагандните й записи преди време.
