Изпратиха разузнавачи, за да проверят дали има засада на гарата. Идеята беше на Стром и макар Синдер да се ядоса, че някой друг пое нещата в свои ръце, стана й приятно, че има още един лидер, който да мисли с няколко хода напред и който да й попречи да направи някоя глупава тактическа грешка. Това беше стъпка, която Вълка би предприел, ако беше тук.
Не, не й се мислеше за Вълка. Вече беше разказала на Скарлет как ги бяха разделили още при пристигането им в Артемизия и сега не знаеше какво е станало с него. Споменът отвори рана, която още болеше и не можеше да зарасне.
Синдер се опита да успокои бясно препускащото си сърце и да помисли за другарите си. Ико отново беше до нея. Скарлет беше заминала към един от другите тунели. Трън и Крес бяха в двореца и ако можеше да се съди по вдигнатите барикади, те също бяха живи и здрави. Уинтър и Хиацинт обикаляха съседните сектори и събираха подкрепления.
Синдер се чувстваше така, сякаш играеше една от стратегическите игри на Крес. Всичките й пионки бяха по местата си, бе дошло време за последната атака.
Една ръка се мушна в нейната. В последния миг Ико й предложи утеха.
Нисък вой отекна през душния тунел.
Сигналът.
Синдер стисна пръстите на Ико и махна с ръка. Време беше да вървят.
Излязоха на празния перон, където нетскрийновете обявиха края на коронацията. Левана беше станала императрица.
Започнаха да се изкачват по стълбището към светлината на деня. Макар че изкуствената вечер скоро щеше да бъде спусната над куполите, на хоризонта се виждаше слабото златисто сияние на слънцето.
Изгревът.
Беше красиво.
Синдер отвърна очи.
Стъпките им прокънтяха по каменните улици на Артемизия, отекнаха от стените на къщите и през спретнатите градини и по прозорците наизскачаха хора.
Синдер застана нащрек в очакване на ненадейно нападение. Но някой от вълците измърмори:
— Слугите.
Тя се вгледа внимателно и видя скромното облекло, пълните със страх очи. Това бяха хора от низшите класи, които живееха в сенките на белия град и задоволяваха нуждите и капризите на своите господари.
Може би някои от тях щяха да проявят достатъчно смелост да се бият. Но за нейно разочарование повечето слуги се скриха. Синдер се опита да не се сърди — та те години наред бяха страдали.
Хрумна й, че може би сега за първи път чуват за бунта.
Дворецът изникна пред погледа — искрящ и величествен.
— Алфи! — провикна се Стром над трополенето на краката. — Разпръснете се и обградете двореца. Ще пристъпим към него от всички улици.
Глутниците бяха като добре смазана машина. Те се разделиха уверено и всеки поведе своя отряд от цивилни по страничните улички. Синдер потръпна от хлад. Хората изглеждаха уплашени, но черпеха самоувереност от страшните мъже, които ги предвождаха. Самоувереност, каквато тя надали би могла да им вдъхне.
Когато стигнаха пред портите на двореца, тропотът на краката им замря.
Дворът пустееше. Дори кулата на стражите беше празна. Тежките железни врати бяха широко отворени и ги приканваха да влязат. Всичко изглеждаше така, сякаш Левана нямаше представа, че е под обсада, или пък бе твърде уверена, за да обърне внимание на заплахите на Синдер.
А може би това беше капан.
Позлатените двери на крепостта бяха залостени.
Синдер излезе напред. Тялото й гореше от нетърпение. Стром и Ико останаха до нея, готови да я защитят, ако от прозорците на двореца откриеха огън.
Синдер огледа ярките прозорци, но и по тях нямаше следи от живот. Очакването я пристегна като въже през тялото, което всеки миг се затягаше все повече и повече. Като че се полюшваше на ръба на пропаст и чакаше някой да я блъсне.
Тя хвърли поглед към първата линия и видя, че от всяка улица изникват бунтовници. Войниците чакаха в съвършен боен ред. Тренировките и волята ги бяха превърнали в жестоки каменни статуи и само някой мускул потрепваше, нечий юмрук се свиваше и нетърпение кипеше в телата им.
Зад тях хилядите цивилни чакаха. Не тъй страховити, не така добре подготвени, но също толкова решителни. Сред множеството Синдер съзря червената коса на Скарлет.
Не всички тук бяха от ПД-12. Някои дойдоха на доверие, защото видяха записите и повярваха, че истинската им кралица се е завърнала. Други събраха смелост благодарение на пратениците, които Синдер бе изпроводила. А трети, надяваше се Синдер, вървяха насам.
Тя пое дълбоко въздух. Насочи мислите си към всички електрически импулси, които успя да стигне, и вкара волята си в съюзниците си. Каза си, че така предпазва хората от Левана и чародеите.
Но знаеше също, че ако трябва, ще ги използва.
Щеше да ги пожертва дори. Ако се наложеше.
Не можа да овладее всички, но й се искаше да вярва, че и Левана няма да може. Синдер имаше нужда от достатъчно хора, за да се справят със защитата й. Дано да стигаха. Трябваше да стигнат.
