— Ако Левана не се предаде — отекна гласът на Синдер в странната тишина, — ще превземем двореца със сила. На този етаж има много места, откъдето може да се влезе. Нападаме всичките. Счупете прозорците. Но не забравяйте, че кралицата и антуражът й са вътре. — Тя отново огледа прозорците и малко се уплаши, че все още няма и знак от съпротива. Едно злокобно чувство трепна в гърдите й.
Беше сигурна в плана си, но не съвсем. Бяха стигнали до прага на кралицата, без да срещнат съпротива, ако не се броят барикадираните тунели. Нещо все трябваше да се случи досега.
— Чародеите ще се опитат да ви манипулират — продължи тя. — Убийте ги, ако можете. Те няма да се поколебаят да ви убият, нито да използват приятелите и съседите ви, за да ви убият. Стражите на кралицата са добре обучени войници, но умовете им са слаби. Използвайте това предимство. Но най-вече помнете защо сте тук днес. След тази нощ аз ще стана ваша кралица, а вие вече няма да бъдете роби!
В двора отекнаха радостни възгласи, а с тях и вой, от който кръвта на Синдер се смрази. Тя вдигна ръка, което значеше да потърпят още малко. Приготви се да даде сигнал за атаката. С крайчеца на окото си погледна Ико, която трябваше да й даде знак, че десетте минути са изтекли.
Тогава долови движение.
Вратите на двореца се отваряха.
Войниците заеха позиция. Прокънтя ръмжене, така силно, че земята се разтърси. Вратите се разтвориха и отвътре се появи светъл силует. Той не принадлежеше нито на облечен с дълга роба чародей, нито дори на стройната фигура на кралицата.
Мутант. Един от войниците на кралицата.
Някой сграбчи Синдер и я дръпна зад първата линия.
Войникът пристъпи към стълбището пред двореца. Движенията му бяха грациозни, прецизни. Стори й се познат, имаше нещо у него, което го отличаваше от войниците около нея. Същото деформирано лице. Същите стърчащи зъби. Очи, които гневно святкаха и оглеждаха тълпата. Мъжът не беше облечен със сивата, практична униформа на отряда, а с много по-красива, която повече подхождаше на кралски гвардеец.
Дъхът й секна.
Това беше Вълка. Вълка, противен и грозен, спря на края на стълбището.
Мислите й се стрелнаха към Скарлет, но не посмя да се обърне и да види реакцията й.
От крепостта се подаде още един силует. Самата кралица Левана. Зад нея вървеше чародеят Еймъри, а след това се появиха чародеите в червено и черно, които, пъхнали ръце в широките си ръкави, образуваха редица от надменни лица и развеселени усмивки. Бродериите с рунически знаци заблестяха на първите лъчи естествена светлина, която виждаха от седмици насам.
За първи път Синдер не разполагаше с детектор на лъжата, който да й покаже, че обаянието на кралицата е илюзия. Не знаеше със сигурност дали това наистина е Вълка или някой, който е направен да изглежда като него.
Но, от друга страна, нямаше основания да се съмнява.
Тя отново провери дали не е изпуснала въздействието над хората, които контролираше. За първи път трябваше да овладее толкова народ и хватката й беше деликатна, слаба.
— „До края на тази вечер, аз ще бъда ваша кралица“ — цитира Левана и се усмихна зловещо, — „и вие повече няма да бъдете роби“. Какви духовити думи от момиче, което сее смърт и хаос, където и да иде. — Левана протегна ръцете си, сякаш предлагаше мир, който не значеше нищо. — Ето ме, аз съм момичето, което твърди, че е принцеса Селена. Аз няма да те карам да ме търсиш. Хайде, давай, опитай да вземеш короната си.
Синдер присви очи. Сърцето й биеше бясно, но в ума й цареше спокойствие. Може би защото за първи път киборгският й мозък не я заливаше със статистика от външния свят. Може би нивата на адреналина й се бяха покачили, а кръвното й налягане бе обезпокоително високо, но без червения поток от предупреждения, изобщо не я беше грижа.
С все така с вдигната ръка, тя разтвори пръсти, за да покаже на хората си да почакат.
Левана залагаше на верността на Синдер към Вълка. Сигурно си мислеше, че тя не би нападнала, докато той е под кръстосания огън. Че не би посмяла да изложи приятелите си на опасност.
Но Синдер изобщо не беше сигурна, че той още й е приятел. Това Вълка ли е, или нещо друго? Чудовище, хищник?
Тя стисна зъби и призна, че мислите й са лицемерни. Той беше същият като войниците наоколо, готови да се бият и да умрат за свободата си. В каквото и да се бе превърнал, тя трябваше да вярва, че той все още е неин съюзник.
Истинският въпрос беше дали Вълка, нейният приятел, нейният съюзник, учител, заслужаваше да бъде пожертван в тази война.
— Принцесо — изръмжа Стром, — тя е довела подкрепления.
Синдер не посмя да отмести поглед от Левана, при все че любопитството я гризеше.
— Подушвам ги. Наближават. Дузина глутници, а може и повече, с господарите си. Скоро ще ни обградят.
Синдер запази хладнокръвното изражение на лицето си.
— Това е последният ти шанс — рече тя, като гледаше отдалече леля си в очите. — Признай пред всички тези свидетели, че аз съм принцеса Селена, законната наследница на лунния трон. Дай ми короната и аз ще ти подаря живота, както и живота на последователите ти. Няма нужда да погубваме повече хора.
