Тогава един глас разсече тишината. Хората сякаш онемяха и се заслушаха. Вълка впери поглед в тавана, чудейки се дали не халюцинира от болката.
Беше гласът на Синдер.
— Здравей, скъпа лельо Левана — рече тя весело и шеговито. — Съжалявам, че те прекъсвам, но исках да съм сигурна, че ме слушаш внимателно. Първо, позволи ми да те поздравя. Изглежда, най-сетне получи всичко, което искаше. Сега е мой ред.
Последва дълго мълчание. Говорителите изпукаха.
Синдер продължи, но гласът й вече не беше весел:
— Имаш десет минути да излезеш на портата на двореца и да се предадеш.
Това беше всичко.
Хората чакаха. Още шеги. Още заплахи. Още обяснения. Но съобщението бе свършило.
Левана бе видимо разтърсена, а императорът — готов да избухне в смях.
Но в същия миг погледна Вълка и свъси загрижено вежди.
Вълка изръмжа и застана на изнемощелите си крака, доволен, че чародейката не му попречи.
— Това е измама! — изкрещя Левана с накъсан глас. — Тя не може нищо да ми причини!
Гневът на кралицата беше прекъснат от трополенето на забързани стъпки. Главният чародей Еймъри и двама стражи влязоха през един от страничните входове.
От гърлото на Вълка се изтръгна ръмжене и той едва успя да го потисне. Този мъж беше убил майка му.
— Какво? — кресна кралицата.
— Научихме, че след проникването в двореца, системата ни е спряла да подава информация от тунелите…
— Карай направо, Еймъри!
Чародеят стоеше със зяпнала уста.
— Те са в града, кралице. Всичките осем барикади са свалени.
— Кой е в града?
— Киборгът. Хора от външните сектори. Дори част от нашите войници са с тях.
Левана кипеше от ярост и едва си поемаше въздух.
— Следващият, който произнесе думата киборг в мое присъствие, ще изгуби езика си! — Тя си пое рязко дъх. — Защо не са били спрени?
— Не разполагаме с достатъчно хора, Ваше Величество. Мнозина бяха изпратени към външните сектори, за да потушат размириците. Не можем да изпратим подкрепления срещу бунтовниците, без да отслабим позициите си в двореца.
Левана прибра полите си с една ръка и така сви рамене, че вратът й прокърви обилно.
— Добре — изсъска тя. — Малкото въстание ще свърши тук!
— Кралице, в контролния център намерихме това — чародеят Еймъри показа един портскрийн. — Изглежда, принадлежи не на друг, а на нашия почитаем крал.
Левана се обърна към император Каито и го изгледа кръвнишки.
— А аз се чудех къде е изчезнал — рече той, извивайки предизвикателно устни. — И цяла сутрин го търся.
Ноздрите на Левана се разшириха, лицето й излъчваше злост и пресметливост. Тя грабна портскрийна от Еймъри и го запокити към олтара. Пластмасовата обвивка се счупи.
— Край на тържеството! — рече тя на присъстващите и гласът й се понесе из залата от високоговорителите. — Изглежда, някои мои поданици са избрали тази вечер да вдигнат… ами наричат го бунт. Но не се безпокойте — това не е нищо повече от една глупава демонстрация. — Тя отново владееше чувствата си. — За ваша безопасност ви моля като мои почетни гости да останете по местата си, докато се погрижа за нарушението на реда.
Тълпата се раздвижи.
— Почакайте — чу се мъжки глас, дошъл от редиците на земляните. — Не може да очаквате да останем в залата, докато дворецът е под атака. Тази война е ваша, не наша. Настоявам да ми позволите незабавно да се върна на кораба си.
Мъжът говореше с европейски акцент и на Вълка отново му се привидя червенокосото момиче. Намръщи се и потърси с поглед мъжа. В това време и други земляни надигнаха глас.
Левана стисна устни.
— Ще останете тук — всяка дума прозвуча твърдо и студено като лед, — докато ви дам позволение да си тръгнете.
Недоволството на земляните в миг секна. Левана се обърна към стражите:
— Залостете вратите! Никой няма да напуска залата без мое разрешение! — Тя хвърли поглед на Вълка и щракна с пръсти. — Този идва с мен. От него ще излезе чудесен щит.
— Кралице — обади се един от стражите, — позволете да ви отведем на сигурно място. Тунелите от лава под града…
— Категорично не! — кипна Левана. — Това е моят народ! Моето кралство! Аз няма да ги изоставя.
Тя хукна към главния изход, Каи я последва.
— Земляните не са твои, че да ги заключваш. Ние не сме заложници.
— Ти сигурен ли си в това, съпруже? — Левана даде знак на двама от стражите, които стояха наблизо. — Отведете го при останалите.
Те побързаха да се подчинят и отведоха Каи към няколко манипулирани земляни.
— Пуснете ме! — извика Каи. — Вече имам право да издавам заповеди на стражите и войниците точно колкото и ти!
Левана се разсмя и думите му наистина щяха да я развеселят, ако не бе на прага на истерията.
— Дано не вярваш в това.
Вълка стоеше до Каи, но мисълта, че чародейката следи движенията му, не му позволи да се застъпи за императора. Той потръпна само при мисълта, че ще спечели отново неодобрението й.
Когато кралицата му махна да я последва, той послушно тръгна след нея.
