— Ето, пийни си. — Каи й подаде чаша вода. Синдер се втренчи в нея продължително, преди да я поеме. В това време съзнанието й си проправяше път към реалността. — Това е доктор Нандез. — Каи не сваляше очи от нея, докато пиеше. — Един от най-добрите кибернетични хирурзи на Земята. Пристигна вчера, за да… се погрижи за теб. — Той сви устни, сякаш не беше сигурен дали не е прекрачил границата помежду им.
Синдер му подаде чашата и огледа лекарката, която стоеше със скръстени ръце. Опипа панела на тила си, но той беше затворен.
— Не съм умряла, нали?
— За малко. Ножът е проникнал в една от изкуствените камери на сърцето ти и тялото ти е минало в режим на оцеляване. Камерата е спряла да работи и така останалите са функционирали… повече или по-малко. — Каи хвърли поглед към лекарката. — Правилно ли съм ви разбрал?
— Да, може да се каже — рече Нандез и леко се усмихна.
Сърцето на Синдер биеше при всяко вдишване.
— Ретина-дисплеят ми работи отново.
Лекарката кимна.
— Трябваше ти нов процесор — предишният не е бил пригоден за потапяне във вода. Чист късмет е, че е минал в режим на съхранение, иначе нямаше да можеш да контролираш крака и ръката си.
— Известно време не можех. — Синдер се опита да размърда кибернетичните си пръсти, но те останаха неподвижни върху завивките. — Съжалявам, че ви уплаших.
— Реакцията ти беше оправдана. — Доктор Нандез посочи ръката й. — Може ли?
Синдер се почувства неловко — дланта й бе открита и уязвима пред погледа на Каи.
Но после реши, че суетата е излишна, и кимна.
Доктор Нандез се доближи със стола до Синдер и сложи на леглото портскрийна си. Над екрана светна холограф — точно копие на ръката й.
— Легни си — рече Каи. — Пронизаха те в сърцето.
— Спомням си. — Тя изкриви лице и притисна ръка в раната. Сърцето й вече туптеше равномерно.
— Четиридесет и два шева и нещо ми подсказва, че вече си извадила няколко. Хайде, легни.
Синдер позволи на Каи да я сложи да легне — не беше сигурна, че коремните й мускули ще се справят сами. Отпусна се върху меките, чисти чаршафи и въздъхна с облекчение, макар ярката лампа на лекарката да я заслепяваше. Каи грееше с ореол от свръхестествена светлина.
— Левана? — попита тя.
— Левана е мъртва.
Успокоена от отговора, тя си спомни ясно изстрела и бликналата кръв. Но в съзнанието й заваляха други въпроси. Как е Крес, Трън, Скарлет, Вълка, Уинтър, Хиацинт, Ико…
— Всички са живи — рече Каи, сякаш мислите й бяха изписани в очите. — Крес обаче… състоянието й е стабилно. Надяваме се, че ще се възстанови, но още не е излязла от суспенсора. Скарлет получи леко сътресение, но е добре. Трън изгуби два пръста, но ако иска, ще му направят протези. Вълка… е, генните изменения не могат да бъдат премахнати без сериозен риск за здравето му, но той е жив и пак си е, хм, Вълка. Хиацинт пострада, но няма опасност за живота му, а принцеса Уинтър… — Той сведе поглед. Синдер усети бодване в китката и палецът й затрепери неконтролируемо. После се чу бръмчене и треперенето спря. — От началото на бунта е в истерия. Трябваше да я вържат. Мнозина и от двете страни намериха смъртта си, но… успяхме. От външните сектори пристигнаха тълпи и чародеите не можаха да овладеят всички. Часове след края на битката все още прииждаха хора.
Отново се чу бръмчене, после капачето щракна.
— Опитай сега — рече Нандез и изключи холографа.
Синдер повдигна ръката си. Беше лъсната до блясък и отразяваше черната й коса. Тя сви пръстите си един по един и завъртя китката си първо напред, после назад. Разпери пръсти и провери дали инструментите работят — всички, без пистолета, който се надяваше никога повече да не използва.
Погледна лекарката:
— Благодаря ви.
— Удоволствието беше мое. — Нандез се изправи. — След час-два ще намина пак да видя как си.
Щом лекарката излезе, Синдер усети как състоянието й се промени. Внезапно напрежение, внезапна неподвижност.
Тя облиза изсъхналите си устни.
— Сега ти ли си кралят на Луната?
Въпросът изненада Каи.
— Не. Левана никога не е била истинската кралица, затова нямаше законното право да посочи краля. Всъщност съм вдовец, но мисля, че мога да анулирам тази дребна грешка.
— Дребна грешка? — Синдер бе рискувала живота си толкова пъти, за да предотврати брака на Каи, че не можеше да го нарече „дребна грешка“.
— Временна грешка — рече той и премести лампата на хирурга, която заслепяваше Синдер. — Но в цялата суматоха така и не остана време да консумираме брака си.
Синдер се покашля.
— Излишна информация.
— Така ли? Не ти ли е любопитно?
— Стараех се да не мисля за това.
— Е, вече няма нужда да мислиш. Все още съм благодарен на звездите.
Синдер щеше да се разсмее, ако не беше силната болка.
Каи заобиколи от другата страна и седна на стола на лекарката. Приближи се и колелцата изтракаха по пода. Коленете му се опряха в леглото.
— Какво още искаш да знаеш, преди да те оставя да си почиваш?
Тя прокара език по небцето си. Да беше пийнала повечко вода.
— Аз ли съм… те вярват ли, че аз съм…?
— Кралицата?
Тя кимна.
