— Да, Синдер. Ти си кралицата на Луната. — Думите бяха безпощадни. Жестоки. — Направиха ти ДНК тест, докато беше в безсъзнание. Ти си Селена. Според лунния закон това означава, че си била принцеса регент, докато навършиш тринадесет. След това си станала кралица на Луната. Левана е била самозванката. Хората те наричат „изчезналата кралица“. От нощта на битката празнуват завръщането ти. Естествено, все някога ще искат да има церемония — за да се спазят традициите.
Синдер прехапа устни. Спомни си годините, в които бе живяла под грижите на Адри. Механик, прислужница, вещ. А през цялото време е била принцеса, без да го знае.
— Дори оцелелите чародеи казват, че са предани на лунния трон и на онзи, който седи на него. Поне засега. Ще видим какво ще мислят, когато нещата тук се променят. — Каи се почеса зад ухото. — Имаме проблеми с армията. Отзоваваме изпратените на Земята части, но някои от войниците… не вярват, че войната е свършила. Напуснали са отрядите си и земните армии правят всичко по силите си да ги намерят, но се надяваме, че…
Тя хвана ръката му и той замълча.
Синдер се опитваше да свикне с мисълта, че тя е кралицата.
Напомни си, че това бе желанието й. Отговорността, дългът, правото, за които се беше борила. Шансът да отърве света от Левана и да промени страната, където е била родена. За по-добро.
Каи стисна пръстите й. Едва тогава тя осъзна, че го държи с киборгската си ръка.
— Съжалявам — каза й Каи. — Няма нужда да мислиш за всичко това сега. С Торин ще се погрижим ранените да получат помощ, градът да се почисти… о, и лекарството. Приготвяме голяма пратка за Земята, а техниците се трудят да произведат още. Вече изпратихме хиляда дози у дома с дипломатите, а утре вечер ще пратим много повече, макар… — Той се поколеба и през лицето му премина сянка. — Лекарството се приготвя с кръвта на щитовете, а законите за тях са много объркани и сложни. Без теб не посмях да предприема нищо. Но това е проблем, с който трябва да се заемем, когато си готова. — Той замълча и Синдер съзря в очите му противоречиви чувства. Каи си беше отдъхнал, че разполага с лекарството, но беше ужасен от начина, по който Левана се сдобиваше с него.
Тя се опита да се усмихне, но знаеше, че изглежда изтощена.
— Благодаря ти, Каи.
Той отметна глава и кичур коса падна над очите му.
— Съжалявам. Трябва да те оставя да поспиш. Просто… много се радвам, че си будна. За да си поговоря с теб за всичко.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Почти три дни.
Тя изви очи към тавана.
— Три дни. Какъв лукс.
— Съвсем заслужен. — Каи взе ръката й и я целуна. — Почивай си. Трудното свърши.
— Нима?
Той се поколеба:
— Е, добре. Поне опасната част.
— Ще направиш ли нещо за мен?
За миг Каи свъси вежди, сякаш не му се искаше да поощрява неразумна идея.
— Каквото поискаш.
— Всички земни водачи ли заминаха?
— Не. Успяхме да ги измъкнем от Артемизия по време на боевете, но повечето се върнаха, щом научиха, че си успяла. Всички чакат да се срещнат с теб.
— Можеш ли да организираш среща? Аз, ти, земните водачи… и… Луната… има ли кабинет, министър-председател или нещо такова?
Той понечи да се пошегува, но се сдържа.
— Обикновено главният чародей е втори в страната, но Еймъри е мъртъв. В двореца сега цари тъжен безпорядък.
— Е, тогава избери онези, които смяташ, че трябва да бъдат поканени на официална среща. Важна среща.
— Синдер…
— А също и мащехата ми. Тя тук ли е още?
Той се намръщи.
— Да. Намерихме място за нея и дъщеря й на един от корабите на нашите представители, но той ще отпътува чак утре.
— Доведи и нея. А също и лекарката.
— Синдер, трябва да си почиваш.
— Добре съм. Трябва да свърша това час по-скоро, преди някой да се е опитал да ме убие.
Той се засмя, но я погледна нежно.
— Какво точно трябва да свършиш?
— Да подпиша договора от Бремен. — Тя се усмихна широко. — Искам да направя съюза ни официален.
Хиацинт се тръшна на стола за посетители и загледа завистливо лекаря, който проверяваше данните на Уинтър. Искаше му се той да се погрижи за нея, да може сам да разбере какво е състоянието й и какво да стори, за да й помогне. Но трябваше да се преструва на търпелив и да чака лекарят да му каже за пореден път, че няма какво да се направи. Трябваше да се надяват Уинтър да се възстанови.
Да се възстанови.
Хиацинт мразеше тази дума. Всеки път, когато чуваше някой да я произнася, уплашеният глас на Уинтър зазвучаваше в съзнанието му. И здрав човек не би преживял това. А какво остава за мен?
— Все още сърцето й бие учестено — рече лекарят и прибра портскрийна си, — но поне заспа. Ще я прегледам, когато се събуди.
Хиацинт кимна, въздържайки се да му отвърне нещо язвително. Когато се събуди, крещейки и ритайки. Когато се събуди, виейки като самотен, тъжен вълк. Когато се събуди и нищо не се е променило.
— Не разбирам — рече ядно Хиацинт и погледна челото на Уинтър, — поне в съня си беше спокойна. — Използването на дарбата трябваше да подобри състоянието й.
