— Първо. — Опита се да погледне в очите всеки един, но не можа и сведе поглед към ръцете си. — От дълги години киборгите са третирани като втора ръка хора… — Тя се покашля. Чувстваше изгарящото присъствие на Каи до себе си. — Аз отраснах в Източната република и го изстрадах на гърба си. На непълнолетните киборги се гледа като на собственост, но и те притежават права колкото андроидите. Хората имат предразсъдъци към нас заради неестествените способности, способности, създадени от човека, които според тях ни превръщат в заплаха за обществото. Но това не е вярно. Ние просто искаме да ни приемат, както и всички други. И тъй, аз искам от вас да прегледате законите за киборгите и ние да получим равни права с всички останали хора.
Тя се осмели да вдигне глава и зърна не едно зачервено лице, но никой не посмя да я погледне. Това бе новата кралица киборг на Луната.
Никой, освен Каи, който видимо се срамуваше да бъде причислен към останалите. Но въпреки решението му да спре лотарията с киборги за изследванията на летумозиса, много от несправедливостите, които се срещаха в останалите части на планетата, съществуваха в Републиката.
Пръв кимна Каи.
— Източната Република приема искането. Тези закони са несправедливи и остарели.
След дълго мълчание кралица Камила се покашля и заяви:
— И аз приемам. Ще започнем поправката на законите веднага след моето завръщане.
Министър-председателят Бромстад засрамен призна, че преди да промени закона, трябва да насрочи гласуване в парламента. Същото сториха и останалите републики, но по принцип всички приеха искането. Не съвсем сърцато, както забеляза Синдер, но се опита да прикрие смущението си. Само защото един киборг бе спасил света, изобщо не означаваше, че те са готови да се разделят с вековните си предразсъдъци, но тя се надяваше, че това е поне началото.
— Второ. Моля ви да премахнете всички ограничения върху емиграцията на лунитяните, тъй че те да бъдат свободни да пътуват до Земята, когато поискат — не искам повече Луната да бъде затвор за своите граждани. По същия начин, когато сме готови, ние ще отворим аеродрумите си за земляните. Както някога, когато Луната е била основана и хората са пътували и търгували помежду си. Струва ми се, че това е единственият начин нашите две общества да започнат да си имат доверие.
Докато говореше, Синдер забеляза, че останалите водачи си разменят погледи.
Но само австралийският губернатор се осмели да проговори:
— Аз разбирам мотивите ви, но как да повярвам, че лунитяните, които ще дойдат в нашите държави, няма… — Той се поколеба.
— Да ви манипулират? Да промият съзнанието на народите ви? Да извършат ужасни престъпления срещу човечеството, когато знаят колко лесно ще им бъде да се отърват от наказанията?
Той се усмихна кисело.
— Точно така.
— Трябва да се съглася — обади се министър-председателят Камин. — При цялото ми уважение вие сте твърде млада, Ваше Величество, и може би не знаете, че е имало време, когато пътуванията между Земята и Луната са били поощрявани и тогава хората са били масово манипулирани, принуждавани да се самоубиват, имало е изнасилвания… Много е трудно да се докаже, когато лунитянин манипулира землянин, но през повечето време ние дори не разбираме, че е извършено престъпление. — Гласът й взе да се надига и жената замълча. — Разбира се, нямам за цел да ви обидя, Ваше Величество.
— Няма нищо. Всъщност аз съм добре запозната с клането в Ню Хавън през 41 от третата ера, Глупавия поход от 18 от третата ера, станалият обществено достояние случай на Роджет Каприс от втората ера и още хиляди значими примери, в които лунитяните са използвали дарбата си върху хора от Земята.
Камин изглеждаше изненадана. Всъщност не само тя, а и всички останали.
Синдер се приведе напред и заговори отчетливо:
— Аз имам компютър в мозъка. И макар че няма да чуете да казвам, че съм най-умна или най-опитна в тази зала, бих ви посъветвала да не смятате, че заради младостта си съм и невежа.
— Разбира се — рече Камин, притеснена. — Простете ми. Не исках да ви обидя.
— Тревогите ви са основателни — каза Синдер. — Ако успея да ви предложа решение — обещание, че нито един землянин няма повече да бъде манипулиран или поне ще получи възможност да се защити от манипулация… вие ще приемете ли искането ми?
— Струва си да се обмисли — рече президентът Варгас. — Аз лично съм нетърпелив да узная какво е решението.
— Добре. — Синдер посочи мащехата си. — Това е Лин Адри, гражданка на Източната република.
Адри се сепна и огледа набързо известните хора край масата.
— Съпругът на Адри — Лин Гаран, е бил изобретател, специализирал в андроидните системи и кибернетиката. Починал е отдавна, но докато е бил жив, е изобретил едно… устройство, което се прикачва към нервната система на човек и може да го предпази от лунната дарба. Левана наскоро научи за устройството и по всякакъв начин се постара да се сдобие с патентите и схемите, дори стигна дотам, че тикна в затвора Адри, законната собственичка на технологията.
Адри беше пребледняла.
