— Съжалявам, но аз не знам нищо. Това устройство, ако някога е съществувало, отдавна е изчезнало…
— Това донякъде е вярно — прекъсна я Синдер. — Доколкото ми е известно, са съществували само два работещи прототипа. Единият е бил инсталиран на жена на име Мишел Беноа, която беше убита по време на нападенията над Париж. Другият е в тялото ми. — Тя се обърна към доктор Нандез, чието любопитство за първи път бе събудено след началото на срещата.
Лекарката се приведе напред и подпря брадичка на дланта си.
— Върху гръбначния стълб ли? Видях го на холографа, но не знаех какво е.
Синдер кимна.
— Смятам, че устройството може да бъде премахнато, а хардуерът му — възпроизведен. Ако успеем да го копираме, ще дойде ден, когато всеки, който не иска да става жертва на биоелектрическа манипулация, ще може да се сдобие с него.
Сподавени възклицания на недоверие.
— Възможно ли е това? — попита Варгас.
— Напълно — потвърди Синдер. — Устройството работеше върху мен и върху Мишел Беноа.
— Не ми се иска да бъда песимист — обади се доктор Нандез, — но устройството във вас е сериозно пострадало. Може би ще успеем да създадем схема на хардуера, но според мен софтуерът е бил повреден и няма да може да се възстанови. Ако кралица Левана наистина е унищожила информацията, не знам как ще можем да го репродуцираме.
— Права сте. Моето устройство е било разрушено. — Синдер погледна Адри и Пърл, които едва успяваха да следят разговора. — За щастие, Лин Гаран е направил резервна схема за софтуера. Бил е достатъчно умен, че да го скрие на такова място, където никой не би и помислил да го търси. Вие знаете ли къде, Линджи?
Адри се стресна от официалното обръщение и поклати глава.
— Той го скри в чипа за идентичност на един нисък клас Serv9.2.
Ико изпищя.
По бузите на Адри пропълзя червенина. На лицето й се изписа и ужас, и просветление.
— О… но аз… но андроидът… аз не знаех, че тя е…
— Ценна? — Синдер се усмихна иронично. — Знам. Адри е разглобила въпросния андроид и го е продала на части.
Надигнаха се възклицания от възмущение и Адри и Пърл отнесоха не един гневен поглед.
— Всичко — добави Синдер — освен дефектния чип, който никой не е пожелал. Никой, освен Лин Гаран и… аз. — Тя кимна към Ико. — Чипът е в моята приятелка ескорт дроид. Не се съмнявам, че ще успеем да извадим информацията, съхранена там.
— Хм. — Ико допря пръст до челото си. — Спомням си, че Гаран качи някакви файлове, но си помислих, че е защита от вируси.
— Разбира се — продължи Синдер, — Лин Адри е собственичката на патента и технологията, затова ще бъде честно да получи компенсация. Предполагам, че ще можете да й дадете някакво възнаграждение от производството на устройството.
Всички, освен Адри изразиха съгласието си.
— Възнаграждение? — Погледът й се стрелна към Пърл, сетне пак към Синдер. — Колко… ще бъде това възнаграждение?
Ико сведе глава и рече недоволно:
— Прекалено много за вас.
Синдер сдържа усмивката си.
— Това е въпрос между вас и правителствените органи, на които ще го продадете. — Тя се облегна на масата и погледна мащехата си право в очите. — Но не ставай алчна.
Адри се дръпна назад в креслото. Но очите й грейнаха, когато някой спомена евентуалното производство. Милиони, може би милиарди устройства щяха да бъдат произведени през следващите десет години…
Адри взе ръката на дъщеря си. Пърл погледна майка си и най-сетне и тя сякаш разбра.
Устройството на Лин Гаран щеше да ги направи много, много богати.
Синдер си даде сметка, че не изпитва горчивина, както очакваше. Нека Адри получи възнагражденията, дъщеря си и живота си. От този ден насетне тя възнамеряваше никога повече да не се сеща за тях.
Съжаляваше единствено, че Пеони не е тук. Тя никога нямаше да си играе с Ико в кралските дрешници, като се преобличат с различни рокли. Очите й никога нямаше да заискрят, когато Синдер щеше да сложи короната си за първи път. Никога нямаше да се запознае с Каи — човекът, който се бе превърнал за Синдер в много повече от принц, император и невъзможна мечта.
— Остава последното ми искане — рече Синдер, решена да приключи със срещата, преди чувствата — добри или лоши, да я връхлетят. — То е свързано само с двама от вас. Президента Варгас и губернатора Уилямс. — Синдер се намести в креслото. — Става дума за Карсуел Трън.
Сестрата не спираше да се извинява, докато придружаваше Крес от болницата към двореца. Крес още не се бе възстановила, затова трябваше да я придвижат върху кресло маглев. Това беше най-чудноватото летящо чудо, което беше виждала. Не приличаше на носилка, но не беше и инвалидна количка. Въображението на Крес литна и тя си представи, че е екзотична принцеса от първата ера, седнала на пищен трон, който носят на рамене силни мъже.
Тогава сестрата отново се впусна в извинения и разби всичко на пух и прах. Болницата е толкова претъпкана, обясняваше тя, лекарите не стигат и след като животът на Крес вече е вън от опасност…
Крес нямаше нищо против тази промяна. Радваше, че напуска стерилната клиника.
