И бездруго Левана беше навсякъде — парфюмът й, тоалетите й, бижутата й. Гардеробът на леля й не я интересуваше — но Ико го желаеше и го получи.
Синдер никога не бе виждала Ико тъй доволна. Дори когато Трън й донесе тялото на ескорт дроид, намерено в пустинята, и когато резервните части пристигнаха от Земята. Тогава Синдер й каза, че с толкова много повреди по-евтино би излязло да инсталира чипа й в съвсем ново тяло. Можеше да си избере който модел пожелаеше. Но Ико отказа. Беше се привързала към тялото си, а и никой от приятелите й не го сменяше.
Синдер не възрази.
Единственото обновление, което Ико поиска, беше чифт нови очи, които сменяха цвета си според настроението й. Днес те грееха в лъчисто жълто. Щастлива, щастлива, щастлива.
— Нали нямаш против да обличам роклите? — попита тя, свали от закачалката една розово-оранжева рокля по тялото и я допря до гърдите си.
— Не и щом те правят щастлива.
— Къде ли ще ги нося? — Преди Синдер да й отговори, тя махна с ръка. — Все едно. Къде ли пък няма да ги нося? — Тя закачи тясната рокля и пак огледа гардероба. Очите й потъмняха с тъмното жълто на лютичето и с малко зелено по края. — Чувствам се виновна.
— Виновна?
Ико изпухтя и сложи ръце на кръста. Но само след минута-две пак засия.
— Сетих се! Ще си избера десетте любими рокли, а останалите ще ги продам за ескорт дроиди. Ще използваме парите, за да построим училища в крайните сектори или за нещо подобно. — Тя опипа един фин дантелен ръкав и погледна Синдер. — Какво мислиш?
Ако очите на Синдер можеха да показват настроенията й, щяха да бъдат сапфиреносини от гордост.
— Мисля, че идеята ти е чудесна!
Ико засия и отново взе да преглежда роклите по закачалките, а в това време Синдер се обърна към огледалото, което беше взела назаем от един от земните кораби. Все още не можеше да свикне да се вижда така… царствена.
Роклята й беше нова. Отначало смяташе да облече една от роклите на Уинтър, но няколко артемизиански шивачки я бяха помолили да им позволи да й ушият тоалет за коронацията, защото това щяло да бъде чест за тях. Роклята надмина всичките й очаквания. Беше ушита от огромно количество платове в официалните цветове на Луната — бяло, червено и черно. Тежките поли висяха отстрани като камбана, а отзад се стелеше дългият шлейф. Долният край и корсажът бяха извезани с червени и черни скъпоценни камъни. Скромното деколте и широките презрамки, които покриваха раменете й, завършваха прекрасно роклята.
Синдер очакваше да й направят и ръкавици, за да скрият киборгската й ръка, но те не го сториха.
— Без ръкавици — рече едната, когато Синдер я попита. — И без воал.
На вратата се почука и стражът Кини влезе.
— Ваше Величество — поздрави я той с почтително изражение. — Госпожо съветник — обърна се той към Ико и свъси вежди.
Очите на Ико добиха меден цвят от гордост от новата й титла, макар че на свой ред погледна сърдито стража.
— Да, Кини?
— Капитанът и екипажът му искат да ги приемете.
— Ха! — чу се гласът на Трън от коридора. — Казах ли ви, че ще го накарам да ме нарича капитан.
Синдер завъртя очи.
— Нека влязат.
Те се изсипаха, преди Кини да ги пусне, ухилени до уши и облечени официално за случая. Дори Вълка носеше костюм, макар че не беше лесно да му го намерят по мярка тъй бързо. Червената му риза беше в тон с яркочервената рокля на Скарлет, която поразително, но приятно за окото, се различаваше от цвета на косата й. Трън беше със смокинг с папийонка. Той буташе Крес на носещото се във въздуха чудо. Синдер беше чула, че раните й заздравяват и до края на седмицата ще може да ходи сама. Тя беше облечена с една от прозрачните жълти рокли на Уинтър, скъсена отдолу, за да й стане. Хиацинт беше с униформа, но бе заменил обичайната броня за рамене с красиви еполети. Приличаше на принц до Уинтър, а тя бе дори по-красива от обичайното с бялата си рокля, която би стояла невзрачно на всеки друг. Най-отзад беше Каи с официална черна риза с висока яка.
Носеше сребърен поднос, върху който се мъдреше нещо жълто и доста странно.
Стражът се поклони и излезе, а Ико му се изплези.
— Какво става? — попита Синдер. — Коронацията започва след двадесет минути. Вече трябваше да сте се настанили.
— Идеята беше моя — рече Ико и се повдигна на пръсти. — Знаех, че ще си напрегната, затова реших да си направим малко тържество.
— И си приготвила торта?
— Скарлет я направи — рече Трън.
Скарлет отметна косата си.
— Това е лимонова торта. По рецепта на баба. Но… — Тя огледа роклята на Синдер. — … По-добре да почакаш да мине коронацията, за да не се изцапаш с глазурата.
Уинтър изсумтя и взе подноса от Каи.
— Да не бъдем жестоки. Човек не бива да пази торта за по-късно, когато може да я изяде сега. — И тя сложи тортата на скъпия копринен диван.
— Никога не съм яла торта — обади се Крес и всички я погледнаха учудено.
Ико скръсти ръце.
— Дай да не изреждаме всичките прекрасни вкуснотии, които никога не сме опитвали, става ли?
Крес я погледна съчувствено.
— Това решава въпроса — намеси се Трън. — Кой е взел сребърните прибори?
Никой не ги беше взел.
