Хиацинт извади ножа си и един по един те взеха да си режат малки хапки от тортата и да ядат с ръце, докато постепенно тя заприлича на осеяната с кратери лунна повърхност.
Естествено, Синдер изцапа с жълтата глазура роклята си и доста се притесни, докато Ико нагласи гънките й така, че да скрият петното.
— Беше неизбежно — ухили се Ико. — Това е част от очарованието ти.
— Ваше Величество? — Те вдигнаха очи от тортата. Беше Кини. — Време е.
Тя се изправи с разтуптяно сърце. След нея и останалите се надигнаха. Атмосферата стана сериозна, тържествена.
Вълка, който последен взе ножа, лапна още няколко хапки, сетне го върна на Хиацинт. Хиацинт погледна омазаното с глазура и трохи острие и го пъхна обратно в тортата.
— Добре. Готова съм — рече Синдер. Коремът й се беше издул и тя едва си поемаше дъх в тясната рокля. — Готова съм, нали?
— Стой. — Ико се обърна към нея. — Усмихни се.
Синдер се усмихна притеснена, а Ико кимна гордо.
— Нямаш нищо по зъбите. Готова си.
Всички се струпаха около нея и я запрегръщаха, докато дойде ред на Каи. Той взе лицето й в две ръце и я целуна. Устата му имаше вкус на лимонова глазура.
Трън подсвирна. Ико взе да се олюлява. И целувката свърши бързо.
— Това за какво беше? — прошепна Синдер.
Каи се усмихна широко, прегърна я през раменете и я поведе към покоите на кралицата.
— Просто си мислех за хубавото бъдеще, в което присъстваш и ти.
Официалната коронация на кралица Селена Чанъри Джанали Блекбърн мина в интимен кръг, но се превърна в междугалактическа сензация. Синдер направи лотария с билети, така че да има представители от всички лунни сектори. Гостите не надхвърляха стотина души и заеха едва половината от местата за церемонията на Левана и Каи.
Коронацията беше излъчена не само във всички сектори, но и по нетскрийна на Земята. Тя се превърна в най-гледаното предаване от третата ера.
Докато Синдер вървеше по безкрайната пътека, застлана с черен килим, се опитваше да не мисли за всички хора във вселената, които я гледаха в този миг. Опитваше се да не мисли за това дали я осъждат, или й се възхищават, дали се боят от нея, или са впечатлени. Опитваше се да не гадае доколко я смятат за изчезналата принцеса и гледат на нея като на жалък киборг, престъпник, революционер или незначителен механик с голям късмет.
Опита се да не мисли и за петното от глазура на скъпата рокля.
Каи и Уинтър стояха пред олтара, потопени в сиянието на сферичните лампи. Уинтър държеше кралската корона, а Каи — церемониалния скиптър. Двамата символизираха Земята и Луната, които щяха да приемат правото й да царува. Останалите й приятели бяха заели запазените си места на първия ред. Само Трън беше на пътеката и когато Синдер мина край него, вдигна високо ръка. Тя го тупна леко, преди да се качи по стълбите.
Уинтър й смигна.
— Браво, Синдер, дружке. Не се препъна. Най-трудното мина.
Каи й се усмихна съучастнически, макар че цялата вселена ги гледаше.
— Уинтър е права. Това наистина е най-трудната част.
— Благодаря на звездите — прошепна Синдер. — А сега да свършваме.
И като си пое дъх, тя се обърна с лице към кралството си.
Бяха изчистили кръвта от пода на тронната зала, но вътре пак цареше хаос. Преобърнати столове, счупени перила, напукани плочки и надупчена от куршумите ламперия. Дори тронът имаше дупка в тапицерията от изстрела на Синдер по Левана. Въздухът миришеше на препарати.
Ужасите от бунта избледняваха. Може би не и за онези, които бяха изгубили приятел или близък, а Синдер знаеше, че още много работа ги чака, докато съберат парченцата от управлението на Левана.
Беше се заела да сформира съвет с хора от артемизианския двор и с представители на външните сектори, за да намали пропастта между прослойките. Опитваше да измисли как да пренасочи парите и работната ръка. Благородниците и чародеите вече й се противопоставяха, но това беше в реда на нещата. След време щяха да свикнат.
Синдер седеше на трона в притихналата зала и гледаше как Земята се издига над хоризонта. Артемизия беше красива, но тя копнееше да се върне у дома. А може би копнееше за дом, в който да се прибере. Той не беше тук, в пищния, изкуствен град, който не означаваше нищо за нея.
Вратите се отвориха. Каи надникна и Синдер се почувства виновна, че я хващат да седи съвсем сама на трона в мрака, макар че това беше нейният трон.
— Ето къде си била.
— Извинявай. Скрих се. Едва ли ще повярваш, но откакто станах кралица, не мога да остана и минута сама.
Каи се подсмихна и затвори вратата след себе си. Приближи се с ръка зад гърба.
— Защо не си купиш яке с качулка? Няма да повярваш колко лесно можеш да се скриеш в него. — Спря, когато зърна Земята над терасата, тъй красива и голяма в нощното небе. — Хубава гледка.
Синдер прибра кичур коса зад ухото си.
— Не искам да оправдавам Левана, но разбирам защо е искала толкова много да владее Земята.
Когато Каи не отвърна, тя плъзна поглед към него и разбра защо е дошъл. Сърцето й се натъжи.
— Заминаваш, нали?
Той се обърна към нея.
— След два земни дни — отвърна и свъси вежди извинително. — Вече доста дълго отсъствах.
