Уинтър полностью

— Така си и мислех, че ще те намеря тук.

Синдер надникна покрай капсулата. Облечен отново със сватбения си костюм, Каи стоеше на вратата с ръце в джобовете.

Тя отметна един-два тънки кичура, паднали върху челото й.

— Само проверявам дали батерията е заредена — рече му, изключи уреда за измерването и затвори капачето. — Искам да съм сигурна, че е готов за голямото ти завръщане. Казах си, че рискът от пилотирането на Трън е достатъчно голям, тъй че най-малкото, което можех да сторя, беше да се уверя, че корабът е в добро състояние.

— Жалко, че няма да дойдеш с нас.

— И аз съжалявам, но не можем да рискуваме.

— Знам. Просто е хубаво човек да си има механик на борда. В случай че, нали… нещо се счупи. — Той се почеса по ухото.

— О, ето значи защо съм ти била! Колко мило. — Синдер нави кабела около уреда и го прибра в един шкаф, закован за стената.

— Заради това и защото ще ми липсваш. — Гласът му беше тих, нежен и от него в слабините й се разля топлина.

— С малко късмет, скоро пак ще се срещнем.

— Знам.

Синдер свали работните си ръкавици и ги пъхна в задния си джоб. Все още изпитваше известен страх, когато ги махаше — мозъкът й по навик й напомняше, че не бива да сваля ръкавиците пред никого, най-малко пред Каи — но тя пропусна предупреждението. Каи не мигна пред голата й киборгска ръка, сякаш вече дори не я забелязваше.

Тя поне мислеше за нея все по-рядко и по-рядко. Понякога дори се изненадваше да види с крайчеца на окото си проблясването на метала, когато се навеждаше да вдигне нещо. Странна работа. До неотдавна това не й излизаше от съзнанието, срамуваше се, че някой може да види ръката й.

— Страх ли те е? — попита го и извади един гаечен ключ от колана с инструментите си.

— Изпитвам ужас — отвърна той равнодушно, а от това свитият й стомах малко се поотпусна. — Но съм готов да се върна. Сигурен съм, че Торин е на път да получи инфаркт. Освен това… — Той сви рамене. — Изпитвам носталгия по дома.

— В двореца хората ще те посрещнат с радост. — Синдер коленичи до кораба и захвана да натяга болтовете на колесника. Намести ключа върху първия, втория, третия — всичките бяха здраво затегнати. — Измисли ли какво ще кажеш на Левана?

Каи клекна до нея и подпря лакти на коленете си.

— Ще й кажа, че съм се влюбил в едно момиче от похитителите и сватбата ни се отменя.

Ръката на Синдер застина.

Каи се усмихна доволно.

— Поне това ми се иска да й кажа.

Тя духна един кичур от лицето си, приключи с проверката на болтовете и се премести от другата страна на кораба, за да я повтори.

— Ще й кажа, че нямам нищо общо с отвличането — рече Каи с онова, което Синдер мислено определяше като неговия императорски глас. — По никакъв начин не съм се сдружил с теб или с екипажа и по всякакъв начин съм се постарал да се спазаря да ме освободите час по-скоро. Бил съм жертва, пленник, който не е могъл да избяга. Може да измисля и нещо за жестокото ви отношение.

— Добре звучи.

— След това ще я помоля да се омъжи за мен. Отново. — Устните му се извиха с отвращение.

Синдер не можеше да го вини. Колкото повече мислеше, толкова повече й се искаше да отвлече кораба и да потегли за Марс.

— Когато пак се срещнем, ще съм приготвил дрехи за всички ви и ново покритие за Ико. Ако се сетиш за още нещо, от което се нуждаете, Крес смята, че ще може да ми прати закодирано съобщение. — Той въздъхна дълбоко. — Каквото и да се случи, аз съм на твоя страна.

Топлотата му я окуражи, но в същото време обтегна нервите й.

— Съжалявам, че те излагам на такава опасност.

— Ти не ме излагаш на опасност, тя и бездруго се канеше да ме убие.

— Поне си придай по-загрижен вид, когато изричаш това.

— За какво да се загрижвам? — Очите му светнаха. — Ти ще ме спасиш много преди Левана да ми види сметката.

Тя приключи с болтовете, изправи се и мушна ключа в колана си.

— Синдер…

Тя застина, смутена от сериозността в гласа му.

— Има нещо, което трябва да ти кажа, преди да замина. В случай…

— Недей. Дори не си помисляй, че това е последният ни разговор.

Тъжна усмивка изви устните му, но бързо изчезна.

— Искам да ти се извиня.

— Задето каза, че това може би е последният ни разговор? Защото това беше жестоко, и то когато аз стоя тук и се опитвам да свърша малко работа и…

— Синдер, чуй ме.

Тя стисна зъби и остави Каи да я хване за рамената. Палците му нежно я докоснаха по ключицата.

— Съжалявам за случилото се на бала. Съжалявам, че не ти повярвах. Съжалявам, че… ти наговорих онези глупости.

Синдер извърна очи. Много неща се бяха променили помежду им от онази нощ, но тя все още усещаше леда в сърцето си, щом си припомнеше погледа му и ужасените му думи: Да те гледа човек, е дори по-мъчително, отколкото да гледа нея.

— Това вече няма значение. Ти беше в шок.

— Аз бях идиот. Срамувам се от отношението си към теб. Трябваше да имам повече вяра в теб.

— Моля те. Та ти едва ме познаваше. И изведнъж да научиш, че съм киборг и лунитянка… Аз самата не бих имала вяра в себе си. Освен това ти беше под огромно напрежение и…