Уинтър полностью

Той се приведе напред и я целуна по челото. Нежността му я накара да замълчи.

— Но ти си оставаше момичето, което поправи Наинси. Момичето, което ме предупреди за плановете на Левана. Момичето, което искаше да спаси малката си сестричка.

Синдер трепна при споменаването на Пеони, по-малката й доведена сестра. Раната от смъртта й още не бе зараснала напълно.

Каи плъзна длани надолу по ръцете й, сплете пръсти в нейните — метал и плът.

— Ти се опитваше да предпазиш себе си, а аз трябваше да се опитам да те защитя.

Синдер преглътна.

— Когато каза, че е по-мъчително човек да гледа мен, отколкото Левана…

Каи остро си пое дъх, сякаш от спомена за думите го заболя, колкото и нея.

— … аз… на нея ли приличах? Моето обаяние прилича ли на нейното?

Една бръчка проряза челото му. Той се вгледа в нея, сетне поклати глава.

— Не съвсем. Ти пак приличаш на себе си, просто си… — Той потърси думата. — Съвършена. Една безупречна твоя версия.

Явно това не беше комплимент.

— Искаш да кажеш, неестествена моя версия.

След като се поколеба, той потвърди:

— Да, може да се каже.

— Струва ми се, че беше инстинкт. Дори не разбрах, че използвам обаянието си. Знаех само, че не искам да разбереш, че съм киборг. — Горчив смях. — Сега това ми се струва толкова глупаво.

— Добре. — Той я притегли по-близо. — Значи имаме напредък.

Устните му едва докоснаха нейните, когато вратата се отвори.

— Готово ли е всичко? — попита Трън, весел както винаги. Ико, Крес и Вълка се намъкнаха един по един след него.

Каи пусна ръцете на Синдер. Тя отстъпи крачка назад и намести колана си.

— Корабът е готов. Три пъти го проверих. Не би трябвало да има никакви изненади.

— А почетният ни гост?

— На мен е всичко, с което пристигнах — рече Каи и посочи смачкания си сватбен костюм.

Ико излезе напред и подаде на Каи кутия с надпис „Протеинова закуска“.

— Ние също имаме подарък за теб.

Той завъртя кутията. На гърба беше отпечатана детска игра.

— Нещо за хапване?

— Отвори я — рече Ико и се надигна на пръсти.

Каи издърпа капака, обърна кутията и в дланта му се изсипа тънка сребърна верижка с медальон. Той го повдигна до нивото на очите си, за да разгледа доста потъмнелия надпис.

— Осемдесет и шести космически отряд на Американската република — прочете на глас. — Разбирам защо медальонът ви е накарал да си помислите за мен.

— Намерихме го в една от старите военни униформи — обясни Ико. — Той винаги ще ти напомня, че си един от нас.

Каи се ухили.

— Прекрасен е. — Той сложи верижката на врата си и пъхна медальона под ризата си. Прегърна набързо Крес на прощаване, сетне грабна Ико в прегръдките си. Ико изпищя и застина.

Когато Каи се отдръпна, Ико го зяпна, сетне Синдер, сетне пак него. Очите й изведнъж се обърнаха нагоре и тя се свлече на пода.

Каи отскочи назад.

— Какво стана? Да не би да й натиснах копчето за изключване?

Синдер се навъси и направи крачка напред.

— Ико, какви ги вършиш?

— Каи ме прегърна — отвърна тя със затворени очи. — Затова припаднах.

Каи се изсмя неловко и се обърна към Синдер:

— Нали няма и ти да припаднеш?

— Едва ли.

Каи я обгърна с ръце и я целуна и макар че не беше свикнала да има публика, Синдер отвърна на целувката му без колебание. Една безразсъдна, глупава част от нейния ум й казваше да не го пуска. Да не се сбогува.

Когато се разделиха, безгрижното настроение се бе изпарило. Каи допря челото си в нейното. Връхчетата на косите му погалиха лицето й.

— Каквото и да се случи, аз съм на твоя страна.

— Знам.

Последен Каи се обърна към Вълка. Повдигна брадичка и оправи фината си риза.

— Добре, готов съм, когато…

Юмрукът уцели Каи право в бузата и го прати в ръцете на Синдер. Всички ахнаха. Ико скочи напред, зяпнала от изненада, а Каи притисна ръка към лицето си.

— Извинявай — рече Вълка и се сви виновно. — По-добре е човек да не очаква.

— Някак се съмнявам в това — отвърна завалено Каи.

Синдер огледа мястото, което бе почервеняло и вече се подуваше.

— Не си разкъсал кожата. Каи е добре. Докато се върне на Земята, ще е посиняла отлично.

— Извинявай — повтори Вълка.

Каи разтърси главата си и не се възпротиви, когато Синдер нежно го целуна по бузата.

— Не се тревожи — прошепна му тя. — Необичайно красив си така.

В смеха му прозвуча горчивина, но и благодарност. Той я целуна още веднъж, сетне се мушна бързо в кораба, сякаш ако останеше още миг, щеше да промени намерението си.

— А аз ще получа ли целувка на сбогуване? — попита Трън и се изпъчи пред Синдер.

Тя се намръщи и го избута встрани.

— Вълка не е единственият тук, който може да замахва точно.

Трън се разсмя и вдигна двусмислено вежди към Ико.

Андроидът, който още лежеше на пода, се надигна на лакти.

— С удоволствие бих те целунала, капитане, но дългата прегръдка на Негово Величество май прегори две-три жици и се боя, че една твоя целувка ще разтопи главния ми процесор.

— О, не се и съмнявай — рече Трън и й намигна. — Ще го разтопи.

За миг, докато закачката още се четеше по лицето му, Трън отмести поглед с надежда към Крес, но тя беше вглъбена в ноктите на ръцете си.