Уинтър полностью

Тогава усмивката му изчезна и той закрачи към пилотското място в кораба.

— Късмет — рече Синдер, докато двамата слагаха предпазните си колани.

Трън й помаха, но тя всъщност се тревожеше за Каи. Той се опита да се усмихне, като разтриваше бузата си. В този миг вратите се спуснаха.

— И на вас!

Каи проследи как привидно вещите ръце на Трън щракнаха няколко ключа на контролното табло на кораба. Те излязоха от дока на „Рампион“ и се стрелнаха към планетата Земя. Трън вкара координатите в компютъра и Каи се удиви на копнежа, който изпита при вида на сателитната картина на Републиката, появила се върху екрана.

Според плана им Трън трябваше да остави Каи в една от кралските тайни квартири, която се намираше достатъчно далеч от цивилизацията, така че корабът да остане незабелязан, стига да действаха бързо, но достатъчно близо до града, та охраната да прибере Каи до час, след като ги извести за завръщането си.

— Положението сигурно ти се вижда странно — обади се Трън, докато прекарваше пръсти по екрана на радара. — Гаджето ти киборг е търсен престъпник и племенница на годеницата ти.

Каи направи гримаса и бузата пак го заболя.

— Честно казано, гледам да не мисля за подробностите. — Той извърна очи към „Рампион“, който бързо чезнеше от погледа. — Тя сама ли се нарича мое гадже?

— Че аз откъде да знам. От отвличането ти не сме си лакирали заедно ноктите на краката, докато клюкарстваме цяла вечер.

Каи го изгледа кръвнишки и отпусна глава на облегалката.

— Вече и без друго ме е страх, че ти пилотираш кораба, и животът ми е в ръцете ти. Опитай се да не влошаваш нещата.

— Защо всички смятат, че съм лош пилот?

— Синдер ми каза достатъчно.

— Е, кажи на Синдер, че мога да пилотирам една проклета капсула, без да убия никого. Инструкторът ми в „Андромеда“ — това е много престижна военна академия в Американската република, ако не знаеш…

— Знам какво представлява академията „Андромеда“!

— Добре, та значи инструкторът ми казваше, че пилотирането ми идва отвътре.

— Да — провлечено рече Каи. — Това същата инструкторка ли е, която беше описала в официалния доклад твоята разсеяност, отказа ти да вземеш сериозно предпазните мерки и крайно самоувереното ти отношение, което често граничело с… каква беше думата, която използваше? Безразсъдна дързост, струва ми се?

— О, да! Командир Рейд. Тя си падаше по мен. — Радарът започна да мига. Беше уловил в далечината един крузър и Трън сръчно смени посоката им, за да не попаднат на пътя му. — Не знаех, че си имам кралски преследвач. Поласкан съм, Ваше Величество.

— Не съм само аз — цяла работна група от правителството получи задачата да изрови всяка информация за теб. Повече от седмица ми докладваха два пъти дневно. Все пак беше избягал с най-издирвания престъпник на света.

— И твоето гадже.

Каи потисна усмивката и ядния си поглед.

— И моето гадже — съгласи се той.

— Отнело им е седмица, а? Крес щеше да изрови цялата ми биография за няколко часа.

Каи се замисли.

— Може би ще й предложа работа, когато всичко свърши.

Каи очакваше да види тика на раздразнение под окото на Трън и не остана разочарован. Той обаче бързо го прикри и на лицето му се изписа равнодушие.

— Може би трябва да я вземеш.

Каи поклати глава и отвърна поглед. Земята изпълваше прозореца — калейдоскоп от океани и континенти. Той стисна предпазните колани. Летяха през пространството с ужасяваща скорост и все пак се чувстваха като увиснали във времето в един застинал, притихнал миг.

Обзет от чувство на благоговение пред гледката, Каи отпусна рамене. Следващия път, когато щеше отново да бъде горе — стига всичко да вървеше по план, — щеше да бъде на път за Луната.

— Знаеш ли какво е странното? — рече Каи колкото на Трън, толкова и на себе си. — Ако Левана не се бе опитала да убие малката Синдер, вече можеше да съм сгоден за нея. Тя щеше да е станала кралица. Двамата можеше да сме съюзници.

— Да, но тогава тя щеше да е отраснала на Луната. А по мои наблюдения, детството на Луната побърква хората. Тя нямаше да бъде този мил и симпатичен киборг, когото всички обичаме.

— Знам. Сигурно щях да я презирам точно толкова, колкото и Левана, макар че ми е трудно да си го представя.

Трън кимна и Каи си отдъхна, когато той не каза нищо неприятно. Корабът се гмурна в облаците. С навлизането им в първите слоеве на атмосферата светлината край тях започна да се пречупва и мракът изчезна. От триенето корабът се затресе, по прозореца се плъзнаха капки вода, но не след дълго излязоха от облака и Тихият океан заблещука под тях.

— Но сигурно и за теб положението е доста странно — обади се Каи. — Издирван престъпник откарва отвлечен политически водач обратно в страната, от която е избягал.

Трън изсумтя.

— Странното е, че няма да получа откуп за това. Макар че, ако искаш да се покажеш щедър…

— Не искам.

Трън се намръщи.

— Е, може би малко. Ти имаш присъди в три държави, нали? В Източната република, в Америка и Австралия?