Уинтър полностью

Целият свят се бе обърнал срещу момичето.

— Много извинявайте — процеди Пърл през зъби и закрачи ядно към своя апартамент. Вратата беше открехната леко, но Пърл не обърна внимание и я отвори с такъв замах, че тя се блъсна в стената.

Момичето се вкамени.

Дневната беше с краката нагоре. Беше в още по-окаяно състояние, от деня, в който майка й я претършува за тъпите покани.

Картините и гравираните плочи бяха съборени от полицата на камината, чисто новият нетскрийн лежеше на пода, а урната с праха на Пеони…

Стомахът на Пърл се преобърна. Вратата се върна обратно и я удари по рамото.

— Мамо? — рече тя и прекоси антрето.

Замръзна. От гърлото й се надигна писък, но замря в ужасено цвърчене.

Той се бе облегнал на отсрещната стена на дневната. Външно приличаше на мъж, но раменете му бяха приведени, а на огромните му ръце имаше дълги нокти. От устните на изкривената му муцуна стърчаха зъби, а черните му, стъклени очи бяха хлътнали навътре.

Пърл изхленчи. Инстинктът я караше да отстъпи назад, но в същото време й казваше, че няма смисъл.

Главата й се изпълни със стотици ужасяващи разкази, от новини до прошепнати клюки.

Убийствата са напосоки, казваха хората.

Във всеки миг лунните чудовища можеха да бъдат навсякъде. В нападенията им нямаше никаква логика, никаква последователност. Те се втурваха в някоя претъпкана с офиси сграда и избиваха всички до крак примерно на деветия етаж, а оставяха останалите на мира. Убиваха заспали деца в леглата им, но пощадяваха братята им в другия край на стаята. Разчленяваха мъже, които притичваха от ховъра до къщата си, после звъняха на звънеца, за да могат близките им да ги открият все още кървящи на стъпалата отпред.

Ужасът се коренеше в липсата на последователност. В жестокостта и безчувствения начин, по който подбираха жертвите си, а сетне оставяха куп свидетели, за да разнесат страха.

Всеки го грозеше опасност.

Абсолютно всеки.

Но на Пърл не й беше минавало през ума, че могат да дойдат и тук, в техния малък апартамент, в този многолюден град…

А и войната беше прекратена. Нападения нямаше от няколко дни. Защо сега? Защо нея?

От гърлото й се изтръгна стон. Съществото се изсмя и тя осъзна, че когато то влезе, дъвчеше нещо. Сякаш си бе взело закуска от хладилника.

Мамо.

Пърл се разхлипа и понечи да побегне.

Вратата се затвори с трясък. На пътя й се изпречи още едно същество.

Разплакана и разтреперана, тя се свлече на колене.

— Моля ви. Моля ви!

— Сигурен ли си, че не бива да я ядем? — попита този до вратата. Думите му едва се разбираха заради грубия, дрезгав глас. Той сграбчи Пърл за ръката и я вдигна на крака. Тя изпищя и се опита да се измъкне, но онзи стискаше безпощадно. Вдигна я така, че да може хубаво да я разгледа. — Само да я опитам? Изглежда толкова вкусна.

— Но мирише на кисело.

Въпреки истерията си Пърл също усети миризмата. Между краката и беше мокро. Простена, краката й отново се подкосиха и тя увисна на ръката на чудовището.

— Господарката каза да ги заведем без косъм да е паднал от главата им. Ако искаш да си ръфнеш малко, давай. Нейният гняв, твоята глава.

Онзи, който държеше Пърл, допря нос до лакътя й и я подуши с копнеж. После пусна ръката й и я преметна през рамо.

— Не си струва — изръмжа той.

— Съгласен съм. — Вторият звяр се приближи и ощипа Пърл по лицето с грамадната си космата ръка. — Но може да ни дадат да я пробваме, когато свършат.

— Ето я къщата на охраната — рече Трън, приклекнал в една уличка между Ико и Вълка. За стотен път, откакто тръгнаха от дома на Маха, той опипа джоба си, в който беше пъхнал цилиндъра със съобщението на Крес.

— Имах по-големи очаквания — каза Ико.

Както всичко друго в този сектор, къщата на охраната беше мрачна и покрита с прах. Беше изградена от камъни, но нямаше прозорци и това я превръщаше в една от сградите, които се превземаха най-трудно. Трън рядко бе виждал подобно нещо. На пост пред вратата стоеше униформен войник, в ръцете си държеше пушка, а лицето му бе скрито зад шлем и маска срещу прахоляка.

Вътре беше оръжието, техниката по поддръжка на купола, килията за нарушителите на закона, преди да ги пратят на съд в Артемизия и в малкия контролен център за достъп до електрическата и охранителната система на купола. Но най-важно, тук се намираха предавателите, които свързваха този сектор със системата за излъчване на правителството.

— С колко време разполагаме? — попита той.

— Две минути и четиринадесет секунди, преди следващият патрул да се появи — отвърна Ико.

— Вълк, ще се справиш.

Вълка показа острите си зъби, сетне стана и излезе от уличката. Трън и Ико се скриха, за да не ги видят.

Груб глас извика:

— Спри и се идентифицирай!

— Специален агент алфа Келси. Тук съм по заповед на чародея Яил. Трябва да проверя оръжието ви.

— Ти си от специалните. Какво правиш тук… — Тихо възклицание, а после — кратко боричкане и глухо тупване. Трън се приготви за оглушителния изстрел, но той така и не прозвуча. Когато се възцари тишина, с Ико отново надникнаха иззад ъгъла.