Вълка вече беше завлякъл безжизненото тяло на войника до вратата и допря пръсти в екрана. Трън и Ико хукнаха към него и в този миг вратата се отвори. Завлякоха вътре стража.
Отвътре къщата изглеждаше пак толкова мрачна, както и отвън. Не беше прашно, но беше неприветливо, светлината едва мъждееше. По-голямата част от пространството в главното помещение се заемаше от грамадно писалище, което ги отделяше от двете решетъчни врати на задната стена.
Без да губи време, Трън свали грубата риза, която носеше, за да прилича на работник. Клекна до стража и свали униформената му риза. Мъжът беше малко по-едър от него, но май щеше да му стане.
— Нали няма да ти трябва помощ? — В гласа на Ико се усещаше нескрита надежда, докато гледаше как Трън измъква безжизнените ръце на войника от ръкавите.
Трън спря и я изгледа кръвнишки, сетне си спомни за цилиндъра, извади го и го пъхна в ръката й.
— Хващай се за работа.
Ико отдаде чест и се хвърли зад писалището. Намери универсалния вход, мушна вътре цилиндъра и скоро Трън дочу веселото й тананикане. Един екран се включи и Ико гордо заяви:
— Парола: Капитанът е крал!
Трън изви устни и измъкна ризата през главата на мъжа.
— Стана! Вътре съм! Вече качвам програмата.
Вълка помогна на Трън да върже тежките предпазители за раменете си.
— Още малко и… готово! Избирам секторите, които да получат променения софтуер, и качвам записа на Синдер на опашката… Еха, Крес го е направила изключително просто.
Трън измуча, защото не искаше да слуша каква прекрасна работа е свършила Крес отдалеч. Искаше му се да е при тях.
Той спусна маската на лицето си, за да скрие намусеното си лице, и натика крака в ботушите на мъжа. Вдигна въпросително вежди към Вълка.
— Става — кимна Вълка.
— Трябват ми поне четири минути — рече Ико.
— Имаш ги. Две почуквания означават неприятност, три — брегът е чист. — Трън грабна пушката. Чу как Вълка изпука кокалчетата си и се измъкна навън, за да заеме мястото на стража. С лекота надяна мрачната физиономия и изправената войнишка стойка и с радост си каза, че поне веднъж обучението в армията ще му свърши работа.
Отброи шест секунди и стражът, който патрулираше в тази част на купола, се показа по улицата. Мина покрай Трън, преметнал пушка през рамо, оглеждайки се за шляещи се граждани и работници.
Дори и да беше погледнал Трън, той така и не разбра. Беше се втренчил в хоризонта, сериозен и непоколебим.
Войникът отмина.
Зад маската Трън се подсмихна.
На Синдер й се щеше да има повече пространство, за да крачи напред-назад. Чакаше съобщение от Ико и нервите й бяха опънати до скъсване.
— Добре ли си? — попита Скарлет, която седеше със скръстени крака на единствения стол в стаята. Тя също беше на тръни и непрестанно подръпваше връзката на якето си.
— Добре съм — излъга Синдер. В действителност беше напрегната като навита пружина, но предпочиташе да не говори за това. И бездруго вече бяха предъвквали стратегията си до припадък. Всички неща, които можеха да се получат. Всички, които можеха да се объркат.
Хората или щяха да отвърнат на призива й, или нямаше да го направят. Каквото и да станеше, тя щеше да разкрие картите си пред Левана.
Принцеса Уинтър си тананикаше непозната песен в кухнята. Откакто пристигна вчера вечерта, тя не се спря. Избърса праха, помете, изтупа чергите, подреди шкафовете, сгъна прането и всичко това с грациозността на пеперуда. До нея Синдер се чувстваше като мързелива гостенка.
Синдер не знаеше какво да мисли за принцесата. Хем й се възхищаваше, хем гледаше с подозрение на решението й да не използва обаянието си. Животът за Синдер беше далеч по-прост, преди да започне да използва дарбата си, а и често с ужас си мислеше, че все повече заприличва на Левана. В същото време обаче не можеше да си представи, че ще се откаже от обаянието, особено когато виждаше как принцесата губи разсъдъка си.
Но пък как да отпише принцесата като напълно откачена. Тя беше чудата, необикновена, абсурдно очарователна личност. Освен това искрено се интересуваше от хората около себе си и показваше проблясъци на интелигентност, които лесно оставаха незабелязани. При все че излъчваше скромност, Синдер не вярваше, че не съзнава прелестта си, както се преструваше.
Да можеше да си я спомни, когато и двете са били малки момичета, но в паметта й нямаше друго, освен пламъци, горящи въглени и изгоряла плът. Нито едничък спомен за приятелка, братовчедка. Никога дори не й бе минавало през ум, че за краткия си живот на Луната все още има близки тук — беше приела, че всички в двореца са нейни врагове.
На ретина-дисплея излезе съобщение.
Синдер застина, прочете го и въздъхна.
— Там са. Записът е настроен да тръгне една минута, след като обявят края на работния ден във всички външни сектори. Трън е на пост. Засега не са вдигнали тревога.
Синдер притисна свития си стомах. Ето за този миг се бяха готвили.
Страхове замъглиха ума й. Хората няма да й повярват. Няма да я последват. Ще отхвърлят нейната революция.
