Уинтър полностью

Доколкото знаеше, за първи път външните сектори щяха да видят послание, което не беше одобрено от пропагандната машина на короната и нямаше за цел да насажда страх. Всичко тук — от публичните екзекуции, които изкарваха злодей всеки, дръзнал да критикува кралицата, до документалните филми за щедростта и състраданието на кралското семейство — идваше от короната. Човек можеше да избира отделни сектори или да излъчи посланието си до всички едновременно, но Синдер подозираше, че кралицата рядко прави масови обръщения. Далеч по-вероятно е богатите хора от Артемизия да гледат репортажи от сезонните балове, на които се събираше цветът на обществото, докато работниците от външните сектори гледаха предавания за недостига на храна и орязване на дажбите. И как биха могли да разберат, че съществува по-различен живот, когато нямаше начин да общуват помежду си?

Синдер се канеше да използва най-ценния инструмент за манипулация на Левана — по-могъщ и от обаянието й. За първи път хората от външните сектори щяха чуят послание за истинското положение на нещата и правата им. За първи път те щяха да се обединят.

Така се надяваше.

Познатият звън отекна навън, последва химнът на Луната и милият глас на жената, която изпращаше работниците у дома им в края на деня.

Синдер обгърна тялото си с ръце и стисна силно, сякаш се боеше да не се разпадне.

— Удари часът на истината — рече тя и погледна Скарлет. Бяха обсъждали до безкрай дали Синдер трябва да рискува да излезе навън, когато тръгне съобщението. Всички единодушно я насърчиха да изчака записът да свърши работата си, без да се излага на опасност, но в този миг чакането не беше избор. Тя трябваше да види реакцията на хората поне в този сектор, ако не във всички.

Скарлет зяпна.

— Излизаш навън, нали?

— Налага се.

Скарлет завъртя очи, но не беше изненадана. Стана и хвърли поглед към кухнята, където тананикането на Уинтър бе станало драматично и развълнувано.

— Уинтър?

Принцесата се появи веднага. Ръцете й бяха изцапани с хоросан. Скарлет я изгледа.

— Какво правиш?

— Оправям къщата — отвърна Уинтър, сякаш това беше очевидно. — За да не се срути.

— Така. Е, браво на теб. Аз и Синдер отиваме да изгледаме записа. Ако някой дойде в къщата, скрий се. Не излизай на улицата и гледай да не правиш нищо необмислено.

Уинтър й смигна.

— Ще се правя на вестибюл с непокътнат здрав разум.

Скарлет поклати отчаяно глава и се обърна към Синдер:

— Тя ще се оправи. Да вървим.

Часовникът в съзнанието на Синдер отброяваше минутата и двете със Скарлет едва-що бяха напуснали къщата, когато под купола над главите им притъмня. В далечината се виждаха първите работници, които се прибираха по домовете си от фабриките. Всички се спряха, вдигнаха глави и зачакаха да чуят неизменно лошите новини, които кралицата щеше да им поднесе.

Няколко квадрата с големината на сгради се включиха по повърхността на купола и показаха отчетлив образ, повторен няколко пъти във всички посоки — лицето на Синдер, залепено на небето.

Синдер направи гримаса, като се видя. По време на записа на „Рампион“ тя се чувстваше дръзка и решителна. Не си даде труд да се облече по-добре. Предпочиташе хората да я видят такава, каквато си беше. На записа носеше същата военна тениска и сиви панталони, които отдавна бе намерила на кораба. Косата й, както винаги, беше вързана на конска опашка. Беше скръстила ръце на гърдите си и изкуствената й ръка бе изложена на показ.

По нищо не приличаше на величествената си, обаятелна, властна леля.

— Синдер — изсъска Скарлет. — Използвай обаянието си.

Синдер се сепна и се преобрази в обикновената девойка, която беше, докато бягаха от Артемизия. Така поне хората в сектора нямаше да я познаят, макар че обаянието нямаше да я предпази от камерите.

Но тя таеше надежда, че Левана ще трябва да прегледа доста записи след днешния ден.

Образът й в небето проговори:

— Лунитяни, спрете работата си и изслушайте това послание. Казвам се Селена Блекбърн. Аз съм дъщерята на мъртвата кралица Чанъри, племенница на принцеса Левана и законна наследница на лунния трон. — Доста пъти се бе упражнявала да изрича думите и сега се зарадва, че не звучи като пълна глупачка. — Казаха ви, че преди тринадесет години съм изгоряла в пожара в детската си стая, но истината е, че леля ми Левана се е опитала да ме убие. Няколко добри люде са ме спасили и са ме отвели на Земята. Там бях отгледана и пазена, докато стане време да се завърна на Луната и да поискам онова, което е мое рождено право. Докато бях далеч оттук, Левана е поробила народа ни. Тя отнема синовете от родителите им и ги превръща в чудовища. Тя взема от семействата им щитовете и ги убива. Държи ви гладни, докато хората в Артемизия се тъпчат с богати, разкошни храни и деликатеси. — На лицето й се изписа пламенност. — Но управлението на Левана е към своя край. Аз се завърнах и ще си взема това, което ми се полага.

Тръпки пробягаха по ръцете на Синдер, когато чу собственият си глас да звучи тъй вещо, самоуверено и достойно.