Уинтър полностью

Каи беше скръстил ръце и гледаше мрачно през прозореца на своя разкошен апартамент за гости, но сякаш не забелязваше красивото езеро и града долу. Разкошът и пищността на стаите не го интересуваха, нищо че бяха по-просторни от повечето къщи в Републиката. Левана престорено го обсипваше с уважение и почести — апартаментът разполагаше с огромна спалня и дрешник, два салона, кабинет и баня, в която на пръв поглед изглеждаше, че има басейн, но сетне Каи разбра, че това е ваната.

Смайващ наистина. По-луксозен от дворцовите апартаменти за гости в Ню Бейджин, при все че Каи и предците му отдавна се гордееха с гостоприемството и почитта, която оказваха на гостуващите дипломати.

Уви, ефектът се обезсмисляше, защото двойните врати на терасата бяха заключени, а ден и нощ пред вратата му имаше стражи на пост. Каи си мислеше да счупи един от прозорците и да се спусне по стената на двореца — нещо, което Синдер сигурно би сторила, — но какъв беше смисълът? Дори вратът му да останеше здрав, нямаше къде да иде. Колкото и болезнена да беше тази мисъл, мястото му беше тук, до Левана, за да ангажира вниманието й с нелепостите около сватбата и коронацията.

Тази работа обаче не вървеше наникъде — той не беше виждал Левана и кохортите й, откакто го тикнаха тук след засадата на доковете. Единствените му посетители бяха немите прислужници, които му поднасяха подноси с изобилна храна, а после я отнасяха кажи-речи недокосната.

Доведен до отчаяние, Каи гневно изсумтя и пак закрачи нервно. Още малко и щеше да издълбае дупка в каменния под, преди изпитанието му да се свърши.

Той беше сполучил със задачата си да доведе Синдер и останалите на Луната, но нещата не минаха като по вода и неизвестността го терзаеше ужасно. Дали се бяха измъкнали невредими? Дали някой е бил ранен?

Дори без сигурността на ДИРКОМА, Каи нямаше да устои на изкушението да прати съобщение на Ико или Синдер, но Левана му бе конфискувала портскрийна. Това го докарваше до лудост, но предвид риска да проследят съобщението, може би беше за добро.

Безпокойството му щеше да намери лек, ако поне можеше да свърши нещо. Освен да разсейва Левана, бяха му поръчали да събере информация за Скарлет Беноа, но докато стоеше под ключ в покоите си, не можеше да научи нищо, нищичко.

Все едно отново беше на „Рампион“, само че тук бе сто пъти по-зле.

В апартамента прозвуча звън.

Каи изтича през главния салон и отвори рязко вратата. Насреща му стоеше момче в ливрея, две-три години по-млад. Зад него стояха четирима стражи.

— Аз не съм затворник — започна Каи и мушна крак пред вратата, за да не би да я тръшнат и този път. Прислужникът стоеше неподвижно. — Аз съм императорът на Източната република, а не някой престъпник, и искам с мен да се отнасят с необходимото уважение. Имам право да се допитвам до съветника и министрите си и настоявам да чуя основанията на кралица Левана да ни държи под ключ!

Момчето раздвижи безмълвно устни, сетне заекна:

— Н-наредиха ми д-да ви отведа при Нейно Величество.

Каи примигна.

— Аз… добре. Отлично. Незабавно ме отведи при нея.

Прислужникът се поклони и отстъпи встрани.

Те поведоха Каи през двореца, а той се почувства още повече като затворник с четиримата стражи зад гърба си, макар че никой не го докосна с пръст. По пътя се опита да запомни разположението на двореца, като за ориентир използваше някоя интересна скулптура или изящен гоблен. Минаха по един въздушен мост, спуснаха се по дълъг, тесен коридор от двете страни с холографски портрети като рицарски доспехи.

Когато стигнаха до последния холограф, Каи едва не се строполи. Погледна два пъти, за да се увери, че не си е изгубил ума.

На пръв поглед жената на него приличаше досущ на Синдер.

Сърцето му се разтуптя, но щом холографът се обърна към него, той осъзна грешката си. Това беше една версия на Синдер с пищни, заоблени форми и лисича усмивка. Скулите й бяха по-ясно изразени, носът — малко по-тесен. В действителност прилика съществуваше не между жената и Синдер, а между нея и Синдер, която беше видял на стълбището в балната зала.

Той погледна табелата и подозренията му се потвърдиха. Кралица Чанъри Блекбърн.

С неволното си, болезнено красиво обаяние Синдер приличаше на майка си.

— Ваше Величество?

Сепнат, Каи отвърна очи и тръгна, без да каже дума на прислужника, оставяйки назад поклащащия се холограф.

Очакваше, че ще го отведат в тронната зала, но когато минаха през желязна врата с решетка и тръгнаха по обикновен коридор, съмнението го загриза. Отляво подминаха красива сводеста врата.

— Какво има тук?

Изненада се, когато момчето му отвърна:

— Кралските съкровища, скиптърът и короната.

Кралските съкровища. Безценните произведения на изкуството и богатствата на Ню Бейджин се съхраняваха в едно от най-строго охраняваните подземия. Беше пълно със скъпоценни камъни с големината на яйце, хилядолетни мечове със златно покритие, тук се пазеха дори короните на императора и императрицата, когато не се ползваха.

Ясно, че това крило не беше включено в обиколката на двореца за посетители. Къде тогава го водеха?