Уинтър полностью

— Редактирайте записа и го пуснете във всички сектори, където изтече съобщението на киборга. Внимателно следете мониторите в тези райони. Искам доклади на всеки час как се приема излъчването. Какво е положението в момента във външните сектори?

— В тридесет и един сектора има ограничени бунтове — отвърна една жена. — Гражданите отказват най-вече да спазят вечерния час, но са регистриране и няколко нападения срещу войници.

— Забелязахме също — добави един мъж, — че в селскостопанския сектор кражбите са се увеличили. Някои от работниците се върнаха на полето и сега събират храна за себе си. И в двата сектора стражите са обезвредени.

Левана изсумтя.

— Изпратете допълнителни части във всички сектори, в които има признаци за метеж. Незабавно трябва да потушим размириците. И да намерим киборга!

Тя за миг се вгледа в мониторите, но мислите й бяха далеч оттук. Кръвта в жилите й кипна и тя отново се видя в Ню Бейджин, когато момичето притича покрай нея с онази раздърпана, кална сребриста рокля. Видя я как се препъна по стъпалата и се изтърколи в градините. Грозният й метален крак се откъсна от глезена и обаянието й избликна върху нея с пълната си сила, взе да пука като електричество и да се разлива от тялото й като горещи вълни в пустинята.

В своята неопитност момичето просто бе извикало един пресилено разхубавен образ на самата нея и по този начин се бе превърнало в Чанъри. Нейната майка. Изтезателката на Левана.

Левана и досега виждаше сестра си като на снимка, запечатана в паметта й. Омраза, която от години не я бе измъчвала, се разля по вените й. В очите й пламна ярост и я заслепи.

Селена. Тя трябваше да умре преди тринадесет години, но ето че беше пагубно жива. И както Левана още тогава се страхуваше, се канеше да й отнеме всичко. Всичко, за което се бе трудила с пот на челото.

Прилоша й. Защо Селена не беше умряла — спокойно, милостиво, както тя беше намислила? Всичко трябваше да свърши, когато онази бавачка, която бе придумала, подпали къщичката за игра на принцесата. Няма племенница. Няма принцеса. Няма бъдеща кралица.

Но някой я беше измамил. Селена беше жива и се опитваше да й измъкне трона.

Тя отново съсредоточи поглед върху екраните.

— Това е моят народ — прошепна тя. — Моята кръв и моята душа. Аз съм тяхната кралица.

Еймъри изникна до нея.

— Разбира се, че е така, Ваше Величество. Киборгът няма представа какво се иска, за да бъдеш кралица. С какви решения се налага да живее човек. Какви жертви са нужни. Когато тя изчезне, народът ще признае, че вие винаги сте била жената, на която справедливо се полага да седне на трона ни.

— Когато тя изчезне — повтори Левана, хващайки се за думите. — Но как ще разбера, че е изчезнала, след като не мога да я намеря?

Това я вбесяваше. Беше разбрала, че киборгът заплашва владенията й от мига, когато я позна на Земята. Но опитът на Селена да настрои лунитяните срещу нея беше удар, който не можеше да проумее. Мисълта, че любовта им се бе превърнала в предубедена омраза, оставяше дробовете й без дъх, а душата й — празна.

Това беше планът на киборга. Да обърне срещу кралицата толкова хора, колкото може, защото това щеше да бъде нейното най-силно предимство. Левана би могла да контролира стотици, може би хиляди граждани, когато това се налагаше. С чародеите зад себе си можеше да контролира цели сектори, цели градове.

Но дори тя имаше граници.

Поклати глава. Това беше без значение. Народът нямаше да въстане срещу нея. Народът я обичаше.

Тя потърка челото си с два пръста.

— Какво да направя?

— Кралице — обади се Еймъри, — може би ви нося добри новини.

Кралицата въздъхна и се обърна към чародея.

— С радост ще ги чуя.

— Тази сутрин получих интересен доклад от лабораториите, но след излъчването на киборга така и не успявах да намеря удобен момент да споделя техните открития. Получих потвърждение, че можем да размножим мутиралите летумозисни микроби, открити в тялото на доктор Сейдж Дарнъл на Земята и че нашият имунитет към първоначалната болест в действителност е уязвим от тази мутация.

На Левана й трябваше само миг, за да смени посоката на мислите си.

— А лекарството?

— Още действа, но прозорецът, в който трябва да се приложи, е стеснен.

Левана потупа с пръст долната си устна.

— Това е интересно.

Преди години Левана подпали тази чума на Земята и скоро щеше да пожъне успехите си. Земята беше слаба и отчаяно искаше да се отърве от чумата. Отчаяно искаше да сложат край на войната.

А когато им даде лекарството, хората там щяха да бъдат неизразимо благодарни на своята нова кралица.

Ала тя никога не бе очаквала, че болестта, създадена в лабораторията, ще мутира в естествени условия. А ето че се оказа, че никой не е защитен, дори собственият й народ. Какво необяснимо чудо!