— Познавам този човек и начина, по който разсъждава. Беше замислил смъртта на жена ми и моята собствена, но те не трябваше да съвпадат с вашата. Това би намалило драматизма от победата му над вас. Вие трябваше да умрете по-късно. Разкритието, че аз, така нареченият герой на Франция, съм всъщност инструмент на Чакала, негово създание, щеше да бъде фаталното доказателство за неговия триумф. Разбирате ли?
Джейсън замълча за малко, загледан съсредоточено в стария човек.
— Да, разбирам — отвърна тихо той. — Не че някога съм разчитал на човек като вас, но всичко е съвсем правдоподобно. Той е мегаломан. В мислите си се вижда като цар на ада и иска светът да признае него и трона му. Смята, че геният му е бил недооценен, тъй като е приравнен към хулиганите-убийци и биячите на мафията. Иска фанфари и барабани в своя чест, а единственото, което чува, са уморени сирени и отегчени въпроси в полицията.
— C’est vrai10. Веднъж ми се оплака, че в Америка почти никой не знае кой е той.
— И наистина е така. Американците го мислят за герой от някой роман или филм, ако въобще мислят за него. Той се опита да навакса в това отношение преди тринадесет години, когато прелетя от Париж в Ню Йорк, за да ме убие.
— Малка поправка, мосю. Вие го накарахте да тръгне след вас.
— Това е вече история. Какво общо има тя с твоя план?
— Това, че ни дава начин да заставим Чакала да тръгне след
— Как?
— Като се разхождам наоколо съвсем открито, така че да ме видят неговите търсачи или самият той и да ме чуят.
— Защо смяташ, че това ще го накара да се покаже?
— Защото няма да бъда със сестрата, определена ми от него. Ще бъда с друга, която той не познава, с друга, която няма причини да ме убие.
Борн отново погледна мълчаливо стария французин.
— Стръв — каза той накрая.
— Толкова примамлива и предизвикателна, че тя ще породи у него ярост, която ще стихне едва когато стръвта стане негова собственост. Едва когато ме има в ръцете си, за да ми зададе няколко въпроса… Разбирате ли, аз съм особено важен за него, по-точно смъртта ми е особено важна и всичко трябва да става точно в момента, определен от него. Прецизността е неговото diction, как се казва на английски?
— Предполагам — негово олицетворение, негов метод на работа.
— И така е оцелял и е извлякъл максималното от повечето си убийства, а с годините всяко едно от тях е потвърждавало репутацията му на sassin suprême11. Докато не пристигнал от Далечния изток някакъв човек на име Джейсън Борн и оттогава вече нищо не било както преди. Но вие знаете всичко това…
— То не ме интересува — прекъсна го Джейсън. — „Точният момент“. Продължавай.
— След като ме премахне, той ще може да разкрие кой всъщност е бил Жан Пиер Фонтен. Един измамник, негов измамник, негово създание, инструмент на смъртта, капан за Джейсън Борн. Какъв триумф за него!… Но не може да го направи, докато съм жив. Просто ще бъде твърде неудобно — знам много, прекалено много неща за моите колеги от каналите на Париж. Не, аз трябва да умра, за да бъде пълен триумфът му.
— Но в такъв случай той ще те убие, щом те види.
— Не и преди да получи отговорите, които са му необходими, мосю. Къде е неговата сестра-убийца? Какво е станало с нея? Дали Хамелеона я е намерил? Дали я е привлякъл на своя страна, или я е премахнал? Или пък е била хваната от английските власти? Може би пътува към Лондон, за да бъде предадена на Интерпол? Толкова много въпроси… Не, той няма да ме убие, докато не узнае това, което иска. Може би ще са му необходими само минути, но аз вярвам, че доста преди това вие ще сте някъде наблизо и ще се погрижите да оцелея.
— А сестрата? Който и да изпълнява нейната роля, ще бъде застрелян.
— Не, съвсем не. Още при първия признак за контакт ще й заповядам разгневен да се махне, да изчезне от погледа ми. Докато се разхождам с нея, ще се жалвам от отсъствието на моята скъпа нова приятелка, този ангел на милосърдието, която полага такива прекрасни грижи за моята съпруга. И гласно ще се чудя какво ли е станало с нея, къде ли е отишла, защо ли не съм я виждал цял ден? Естествено, ще скрия някъде в себе си радиостанцията и разбира се — включена. Където и да ме вземат — сигурен съм, че някой от хората на Карлос ще установи контакт, аз ще започна да питам с безсилен старчески глас къде ли ме водят, защо отиваме там… И вие ще ни последвате, надявам се искрено — с все сила. Ако го направите, ще имате Чакала.
Борн отиде с изправена глава и вдървен врат до бюрото на Сен Жак и седна открая му.
— Твоят приятел — съдията Брендън, или как му беше името, е прав…
— Префонтен. Макар че Фонтен не е истинското ми име, с него решихме, че имаме еднаква фамилия. Когато през осемнадесети век първите елзасци и лотарингци тръгнали с Лафайет за Америка, те прибавили едно „пре“, за да се различават от онези Фонтен, които се пръснали из цяла Франция.
— Той ли ти го каза?
— Брендън е много ярка личност. Някога е бил уважаван съдия.
— Лафайет е дошъл от Елзас и Лотарингия?
— Не знам, мосю. Никога не съм бил там.
