Ултиматумът на Борн полностью

Собственикът на Транкуилити Ин изгледа зет си.

— В какъв свят живееш?

— В такъв, че съжалявам, че ти стана част от него. Но след като това е вече факт, ще играеш по неговите правила — по моите правила.

Някаква точица, някакво проблясване — една безкрайно малка чертичка тъмночервена светлина в тъмнината вън! Инфрачервена! Борн се хвърли с протегнати ръце върху Сен Жак и го събори на земята далеч от балконските врати.

— Не стой тук! — изрева Джейсън, докато двамата бяха на пода.

Последваха три изплющявания, които разцепиха въздуха над тях и куршумите издумкаха в стените на вилата.

— Какво, по дяволите…

— Той е там отвън и иска аз да разбера това! — каза Борн и избута зет си под ниския корниз, като пълзеше покрай него. Бръкна в джоба на сакото си. — Знае кой си и ще се постарае да станеш първата му жертва. Ясно му е, че това ще ме разяри, защото си брат на Мари — ти си от семейството, а именно това преследва той. Моето семейство.

— Божичко! Какво ще правим?

— Въпросът засяга мен! — отвърна Джейсън и извади втората ракета от джоба си. — Ще му изпратя съобщение. Съобщение, което ще му каже защо съм жив и защо ще остана жив, след като той бъде мъртъв. Не мърдай оттам!

Борн извади запалката от десния си джоб и подпали ракетата. Притича покрай балконските врати и хвърли в тъмнината навън съскащата ослепителна пръчка. Последваха две изплющявания, куршумите рикошираха от покрития с плочи таван и разбиха огледалото върху тоалетката.

— Пистолетът му е МАК-10 със заглушител — каза Делта от „Медуза“ и се свлече по стената, сграбчил пламтящия си врат. — Трябва да изляза оттук!

— Дейвид, но ти си ранен!

— Знам това прекрасно.

Джейсън Борн скочи на крака, притича до вратата и я отвори. Затръшна я след себе си и се втурна във всекидневната на вилата, за да застане лице в лице с намръщения канадски лекар.

— Чух някакъв шум оттатък — каза докторът. — Всичко наред ли е?

— Трябва да изляза. Седнете на пода.

— Ама вижте какво! През превръзката ви е избила кръв, шевовете…

— Залепи си задника на пода!

— Не сте на двадесет и една, господин Уеб…

— Гледай си работата! — изкрещя Борн и изтича навън. Втурна се по осветената пътека към главния комплекс и изведнъж осъзна оглушителната музика на метъл-състава, чиито усилени звуци се лееха из околностите от двадесетината високоговорители, приковани по дърветата.

Изригващата какофония бе смазваща и Джейсън помисли, че това не е в негова вреда. Ангъс Маклиъд удържа думата си. В огромната кръгла стъклена трапезария се бяха събрали малкото останали гости и немногобройният персонал, което бе сигнал, че Хамелеона трябва да смени окраската си. Знаеше намеренията на Чакала не по-зле от своите собствени, което означаваше, че убиецът ще направи точно това, което самият той би направил при тези обстоятелства. Гладният вълк влезе с потекли лиги в пещерата на обърканата, преследвана от него жертва и изтръгна ценно парче месо. Така щеше да направи и Борн, като смени кожата на митичния хамелеон с тази на един много по-голям хищен звяр — например на бенгалския тигър, и той щеше да разкъса с челюстите си чакала на парчета… Защо тази представа беше важна за него? Защо? Знаеше отговора и това го изпълни с чувство на празнота, с копнеж по нещо, което бе минало — вече не беше Делта, опасният партизанин от „Медуза“. Не беше и Джейсън Борн от Париж и Далечния изток. Възрастният, значително по-възрастният Дейвид Уеб продължаваше да пречи, да се меси и да се опитва да открие разум в умопомрачението и насилието.

Не! Махни се от мен! Ти си нищо, а аз съм всичко!… Махни се, Дейвид, за Бога, махни се.

Борн напусна пътеката и затича през режещата дива тропическа трева към страничния вход на хотела. Внезапно притаи дъх, забави крачка и продължи да върви спокойно — на вратата се появи някаква фигура. Но щом разпозна човека, продължи да тича. Беше един от многобройните членове на персонала на Транкуилити, които помнеше, и един от тези, които му се искаше да може да забрави. Казваше се Причард, помощник-ръководител и беше непоносим сноб и словоохотлив досадник, макар че работеше много. Не позволяваше на никого да забрави колко важно е семейството му в Монсера, особено чичо му, който беше заместник-директор по имиграционните въпроси — плюс, който не бе съвсем случаен за Транкуилити Ин, както подозираше Дейвид Уеб.

— Причард! — изкрещя Борн и отиде при мъжа. — Донесе ли бинтовете?

— О, сър! — извика помощник-ръководителят, очевидно объркан. — Но вие сте тук! Казаха ни, че сте заминали днес следобед…

— Глупости!

— Сър? На устните ми напират думи на неизразима мъка и съболезнования…

— Дръж ги затворени, Причард. Разбираш ли ме?

— Разбира се. Не бях тук тази сутрин, за да ви засвидетелствам най-дълбоките си чувства, тъй като господин Сен Жак ме помоли тази вечер да бъда на работа и да остана цяла нощ, макар че всъщност…