— А най-шумната и отвратителна метал-група на тези острови? Освен това ти беше на около триста метра навътре в гората… Слушай, Дейвид, почти всички си заминаха, освен най-твърдоглавите, които нямаше да останат, ако не бяха мои стари приятели от Канада, и сега ми показват лоялността си, а също и няколко приходящи работници, които възнамеряват да заминат на почивка в Техеран. Това, което мога да ти кажа, е, че барът върти страхотен оборот.
— Прилича ми на някаква мистична игра — промърмори Борн, изпъна отново внимателно врата си и погледна към тавана. — Силуети, които изпълняват несвързани действия на насилие зад бели екрани; нещата нямат никакъв смисъл, всичко е както би желал да бъде.
— Малко ми е трудно да те разбера, професоре. Какво искаш да кажеш?
— Терористите не се раждат, Джони, те се създават. Обучават се в специални курсове, които няма да намериш в нито един университетски справочник. Като оставим настрана причините защо са това, което са, които може да са най-различни — от съвсем оправдателни до психопатичната мегаломания на един Чакал, нещата продължават, защото те разиграват свои собствени игри.
— И? — Сен Жак се намръщи озадачен.
— И ти продължаваш да контролираш твоите играчи, като им казваш какво да правят, но не и защо.
— Именно това вършим ние тук, а също и Хенри из водите около Транкуилити.
— Така ли смяташ?
— Да, по дяволите.
— И аз мислех като теб, но се оказа, че греша. Надцених едно голямо и умно дете, което изпълняваше простата си, но безопасна работа. И подцених един кротък, изплашен свещеник, продал се за тридесет сребърника.
— Не разбирам за какво говориш.
— Ишмаел и брат Самюъл. Вероятно свещеникът е присъствал на изтезанието на детето чрез очите на Великия инквизитор Торкемада.
— На кого?
— Въпросът е в това, че ние всъщност не познаваме играчите. Например момчетата от охраната, които ти доведе при параклиса…
— Не съм глупак, Дейвид — запротестира Сен Жак. — Когато ни се обади да обградим сградата, аз си позволих едно малко своеволие и избрах двама души — единствените, които бих избрал, като си представих, че две узи ще заместят липсата на един човек за четвъртата посока. Те са основните момчета, на които разчитам, и са бивши командоси. Отговарят за безопасността като цяло тук и с Хенри им имаме пълна вяра.
— Хенри? Добър човек е, нали?
— Понякога е досаден, но е най-добрият на островите.
— А кралският губернатор?
— Той е просто един педераст.
— Хенри знае ли това?
— Разбира се. Прие да стане генерал-майор не заради внушителна външност, шкембето и така нататък. Той е не само добър войник, а и отличен администратор. Отговаря за доста неща на островите.
— И си сигурен, че не е разговарял с губернатора.
— Каза ми, че ще ме уведоми преди да потърси надутия идиот, и аз му вярвам.
— Искрено се надявам, че си прав, защото този надут идиот е връзката на Чакала в Монсера.
—
— Истина е. Потвърдено e.
— Направо е неправдоподобно.
— Не е. Това e стилът на Чакала. Търси уязвимост и я наема, купува я. Много са малко хората от третата възраст, които да не може да купи.
Удивен, Сен Жак отиде безцелно до балконските врати, като се опитваше да приеме неприемливото.
— Предполагам, че този факт дава отговор на един въпрос, който мнозина от нас си задават. Защо е тук, след като има брат, който заема висок пост в Министерството на външните работи и е доста близък с премиера? Защо е бил изпратен тук на неговата възраст или по-скоро — защо е приел? Логично е да се помисли, че не би се съгласил на нещо по-долу от Бермуда или Британска Вирджиния. Плимут може да бъде междинно стъпало, а не крайно назначение.
— Бил е заточен, Джони. Може би Карлос отдавна е разбрал защо, и губернаторът е попаднал в списъка му. Чакала прави това от години. Повечето хора четат вестници, книги и списания за развлечение; Чакала прочита внимателно томове задълбочени доклади, които успява да изрови от всички възможни източници, и е успял да се докопа до повече неща от ЦРУ, КГБ, Интерпол и редица други служби — неща, за които те дори не са и помисляли… Откакто се върнах от Блакбърн, хидропланите направиха три или четири курса. Кой беше на тях?
— Пилотите — отговори Сен Жак и се обърна. — Вече ти казах, че те само откарваха хора оттук и че с тях не е пристигнал никой.
— Да, каза ми. Ти наблюдаваше ли?
— Какво?
— Всеки самолет при пристигането му.
— Хей, човече! Та ти искаше от мен още толкова много неща.
— А какво ще кажеш за двамата черни командоси? Онези, на които вярваш толкова много?
— Но, за Бога, те проверяваха и разпределяха останалите хора от охраната.
— Тогава всъщност не знаем дали някой не е пристигнал, нали? Би могъл да скочи във водата оттатък понтонните мостове, докато самолетите прелитат бавно над рифовете — може би някъде преди пясъчния нанос.
— За Бога, Дейвид, познавам тези пилоти от години. Не биха позволили да се случи нищо подобно. В никакъв случай!
— Искаш да кажеш, че това е невероятно за теб.
— Гарантирам.
— Както и свръзката на Чакала в Монсера. Кралският губернатор.
