Ултиматумът на Борн полностью

— Не — отвърна мафиозът, като бавно поклащаше глава. — За героя, наречен Джейсън Борн. По-чистичко е да убиеш някого, който вече е мъртъв, нали?… И тъй като току-що ти спестихме милион и половина, цената на договора е пет.

— Пет милиона?

— Цената за отстраняване на проблеми от особена важност е висока. А на тези от категорията на опасните е още по-висока. Пет милиона, Алби, като половината, както обикновено, са платими в рамките на двадесет и четири часа.

— Но това е възмутително!

— Тогава откажи. Но после ще се върнеш и цената вече ще е седем и половина; а ако пак се откажеш и пак се върнеш, тя отново ще се удвои. Петнадесет милиона.

— Каква гаранция имаме, че въобще ще успеете да го откриете? Нали чу Десоул. Той е със секретност четири-нула, което означава, че е недосегаем, законспириран.

Главатарят на мафията бръкна усмихнат в джоба си и извади малкото бележниче.

— Близките приятели са най-добрите източници на информация, Алби. Попитай мърльовците, написали всички онези криминалета. Имам два адреса.

— Няма и да успееш да припариш покрай тях.

— Хей, стига вече. Да не мислиш, че си имаш работа със стария чикагски главатар и неговите животни? С бясното куче Капоне и Нити, нервния спусък? Сега във ведомостите си имаме опитни хора. Гении. Учени, факири на електрониката — доктори. Когато свършим с шпионина и евреина, те няма да разберат какво е станало. Но ще имаме Джейсън Борн, героят, който не съществува, защото вече е мъртъв.

Албърт Армбрустър кимна и се обърна мълчаливо към прозореца.

— Ще затворя за шест месеца, ще сменя името и преди откриването ще започна рекламна кампания в списанията — каза Джон Сен Жак, застанал до прозореца, а лекарят шиеше раната на зет му.

— Никой ли не остана? — попита Борн и трепна от болка, седнал в един стол, облечен в хавлия за баня, докато докторът правеше последния шев на врата му.

— Разбира се, че има останали. Седем луди канадски двойки, включително и старият ми приятел, който в момента ти боде гърлото. Ще повярваш ли, искаха да организират доброволна бригада за ред и нравственост и да преследват лошите хора.

— Идеята беше на Скоти — прекъсна го спокойно докторът, съсредоточил вниманието си върху раната. — Мен не ме брой. Твърде стар съм.

— Също и той, но не го осъзнава. После реши да обявим порядъчна награда в размер на сто хиляди за информация, която да ни даде следа, и така нататък! Накрая успях да го убедя, че колкото по-малко се говори за случилото се, толкова по-добре.

— Престани да бъдеш толкова загадъчен.

— Ще поговорим по-късно.

— Говори каквото искаш, Джон — прекъсна го лекарят. — Привършвам, почти не ви обръщам внимание, а дори и да чуя нещо, мисля, че имам право на това.

— Ще бъда кратък — каза Сен Жак, като минаваше вдясно от стола. — Кралският губернатор. Ти беше прав, поне трябва да призная, че беше прав.

— Защо?

— Докато промиваха раната ти, пристигнаха новини. Лодката на губернатора е намерена разбита в един от най-опасните рифове оттатък Антигуа, по средата на разстоянието до Барбуда. Никакви признаци на оцелели хора. Плимут предполага, че става въпрос за шквал, излязъл откъм южен Невис, но е трудно да се приеме. Важни са обстоятелствата.

— А именно?

— С него е бил обичайният екипаж от двама души. Оставил ги е в яхт-клуба, като е заявил, че иска да бъде сам. Но казал на Хенри, че излиза да хване пасажа от големи риби…

— Което означава, че е трябвало да тръгне с екипаж — прекъсна го канадския лекар. — О, извинявам се.

— Да, така е — съгласи се собственикът на Транкуилити Ин. — Не можеш да ловиш големите рибоци и същевременно да управляваш лодка — поне губернаторът не би могъл. Страхуваше се дори да свали очи от картите.

— Но можеше да ги разчита, нали? — попита Джейсън. — Имам предвид картите.

— Не бе кой знае какъв навигатор, но се оправяше дотолкова, доколкото да не попада в неприятни ситуации.

— Било му е наредено да излезе сам — каза Борн. — Заповядано му е да отиде с лодката на среща на място, което наистина е изисквало от него да не сваля очи от картите. — Изведнъж Джейсън осъзна, че вече не усеща пъргавите пръсти на доктора. Стоеше покрай него и гледаше надолу. — Какво става? — попита Борн и вдигна очи нагоре. Устните му се извиха в усмивка.

— Свърших — каза канадецът.

— Благодаря — каза Джейсън. — Благодаря ти за всичко. Канадецът кимна и излезе, като затвори решително вратата след себе си. Борн се обърна към зет си.

— Наистина е добър приятел, Джони.

— Всъщност е малко досаден, но е страхотен като лекар. Това е най-хуманната му проява досега… Значи смяташ, че Чакала е наредил на губернатора да се срещнат някъде край брега на Антигуа, получил е информацията, която му е трябвала, убил го е и го е хвърлил на акулите.

— И за повече достоверност разбил лодката му в рифовете — допълни Джейсън. — Може би е притиснал педала на газта и е установил курс към рифовете с умерена скорост. Трагедия в морето и — една връзка към Карлос изчезва. А то е жизненоважно за него.

— Това е също нещо, което ме озадачава — каза Сен Жак.