Ултиматумът на Борн полностью

Десоул! Убит при злополука на безлюден селски път в Мериленд в четири и половина същата сутрин. Какво, по дяволите, беше правил Стивън Десоул, човек, в чиято шофьорска книжка е посочено ясно, че страда от кокоша слепота, на някакъв черен път извън Анаполис в четири и половина сутринта? И след това в шест часа се обади Чарли Касет — един разярен Чарли Касет, който обикновено бе доста хладнокръвен, и му каза, че ще пипне главнокомандващия на НАТО и ще му поиска обяснение за секретната факс-линия между него и мъртвия началник на тайните отчети, който не беше жертва на злополука, а на убийство! Освен това ще е най-добре един полеви офицер в оставка, наречен Конклин, да му каже всичко, което знае за Десоул и Брюксел, и за цялата тази история, иначе така нареченият полеви агент в оставка и неговият неуловим приятел Джейсън Борн да не разчитат повече на нищо. И тогава, като връх на всичко, позвъни Айвън Джакс. Черният лекар от Ямайка каза, че иска да върне тялото на Норман Суейн там, където е било намерено, защото не желаел да се забърка в нов провал в Управлението. „Но не става въпрос за Управлението“ — извика наум Конклин. Не можеше да обясни на Айвън Джакс истинската причина, поради която бе потърсил помощта му. „Медуза“. И Айвън Джакс не можеше просто така да върне тялото в Манасас, тъй като по нареждане на федералните власти, а всъщност — по нареждане на един полеви агент в оставка, използващ съответните кодове, на което нямаше право, полицията бе запечатала имението на генерал Норман Суейн без всякакви обяснения.

— Какво да правя с тялото? — изрева Джакс.

— Дръж го на студено, предполагам, че така би желал Кактус.

— Кактус? Бях с него цяла нощ в болницата. Ще се оправи, но не знае какво, по дяволите, става, нито пък аз.

— Ние, хората от тайните служби, не винаги можем да обясняваме всичко — каза Алекс и се намръщи, докато изговаряше тези глупави думи. — Ще ти се обадя.

И така — той бе отишъл в кухнята и бе поставил главата си под течащата студена вода. Какво ли още имаше да се случи? И, естествено, телефонът иззвъня.

— Печени киселици — рече Конклин със слушалка на ухото.

— Изведи ме оттук — каза Джейсън Борн. В гласа му нямаше и следа от Дейвид Уеб. — Трябва да отида в Париж!

— Какво се е случило?

— Той избяга, ето какво стана, и аз трябва да пристигна в Париж нелегално — никакви имиграционни власти, никакви митници. Оплел ги е всичките и не мога да му позволя да ме проследи… Алекс, слушаш ли ме?

— Десоул беше убит миналата нощ, убит при злополука, която не е била никаква злополука, около четири часа сутринта. „Медуза“ засяга обръча.

— Не ми пука въобще за „Медуза“! За мен това е история и ние направихме ненужен удар. Искам Чакала и имам откъде да започна. Мога да го намеря, да го хвана!

— И ме оставяш с „Медуза“…

— Ти каза, че искаш да стигнеш по-високо и че ми даваш само четиридесет и осем часа, докато го направиш. Придвижи часовника напред. Времето изтече, така че иди още по-високо, само ме измъкни оттук и ме хвърли в Париж.

— Ще искат да разговарят с теб. — Кои?

— Питър Холанд, Касет или някой друг… Министърът на правосъдието, Господи, самият президент.

— За какво?

— Ти, а не аз, разговаря надълго и нашироко с Армбрустър, със съпругата на Суейн и с онзи сержант, Фланаган. Аз само използвах няколко кодови думи, които отприщиха Армбрустър и посланик Аткинсън в Лондон, но те не казаха нищо съществено. А ти получи пълна представа за картината. Затова трябва да говорят с теб.

— И да зарежа Чакала?

— Само за ден, най-много за два.

— По дяволите, не мога да се съглася. Защото няма да стане така и ти го знаеш! Веднъж завърнал се, аз се превръщам в тяхна материална собственост, разкарвана от един закрит разпит на друг. А ако откажа да им сътруднича, ще бъда арестуван. Невъзможно е, Алекс. Имам собствена последователност на приоритетите и начело на нея е Париж!

— Чуй ме — каза Конклин. — Има неща, които мога да контролирам, и други, които не мога. Нуждаехме се от помощта на Чарли Касет и той ни я осигури. Но Чарли не е човек, комуто можеш да се довериш. Той знае, че смъртта на Десоул не е злополука — човек с кокоша слепота не предприема петчасово пътуване в четири часа сутринта, и освен това знае, че на нас ни е известно много повече относно Десоул и Брюксел от това, което му казваме. Ако искаме да разчитаме на помощта на Управлението, а тя ни е необходима, за да можем да те качим на някой военен или дипломатически полет за Франция и един Господ знае какво още, докато си там, не мога да пренебрегна Касет. Ще ни настъпи и според разбиранията си ще бъде прав.

Борн мълчеше. Чуваше се само дъхът му.