— Не давам пет пари за това как изглеждат нещата. Смятам, че остава някаква празнина. Моят инстинкт ми казва, че убийството на Тигартън е свързано с „Медуза“. По някакъв начин някъде жиците са се преплели. Някакво съобщение е било заловено и в плана на играта е направено отклонение за отвличане на вниманието.
— Смятам, че говоря английски и че този език ми е ясен толкова, колкото и на теб — каза Холанд, — но точно сега не те разбирам.
— Няма нищо за разбиране, никаква аритметика, никаква прогресия. Не знам защо… но смятам, че това е „Медуза“.
— С твоите показания мога да арестувам Бъртън и да го призова пред Обединеното командване, а сигурно и Аткинсън в Лондон.
— Не, по-добре ги остави на спокойствие. Наблюдавайте ги, но не потопявайте гумените им лодчици, адмирале. Мухите ще кацнат на меда рано или късно, както при „оттеглянето“ на Суейн.
— И какво предлагаш?
— Това, което казах, като дойдох тук. Нищо. Това е игра на изчакване. — Алекс внезапно удари с бастун по масата. — Гадното му копеле! Това е „Медуза“!
Плешивият старец със сбръчкано лице се изправи бавно на крака от пейката в църквата „Светото причастие“ в Ноли-сюр-Сен в покрайнините на Париж. Стъпка след стъпка той се придвижи с мъка до втората изповедалня отляво. Дръпна черната завеса и коленичи пред черната решетка, покрита с черна тъкан. Краката го боляха ужасно.
— Ангелус Домини, чадо Божие — каза гласът иззад решетката. — Добре ли си?
— Много по-добре, благодарение на вашата щедрост, Монсеньор.
— Това ме радва, но ми трябва повече, както знаеш… Какво стана с Андерлехт? Какво ще ми каже моята обичана и добре платена армия? Кой предполагате, че е извършителят?
— Разпръснахме се и работихме непрестанно през последните осем часа, Монсеньор. Доколкото можахме да разберем, от Съединените щати са пристигнали двама души — така се предполага, тъй като са говорили само американски английски, и наели стая в един pension de famille18 срещу ресторанта. Напуснали са зданието минути след убийството.
— Станало е с честотно детониран експлозив!
— Очевидно, Монсеньор. Не можахме да научим нищо повече.
— Но защо. Защо?
— Не можахме да надникнем в мислите на хората, Монсеньор.
Оттатък Атлантическия океан, в един разкошен апартамент на Бруклинските хълмове, от чиито прозорци се виждаха примамливо блестящите светлини на Ийст Ривър и Бруклин Бридж,
— Знаеш ли, Франки, аз съм не само умен — просто съм изключителен. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Обръщам внимание на нюансите — те показват кое е важно и кое — не, и съм много разумен. Чух, как шпионинът paisan говори за разни неща, пресметнах колко е четири и четири и вместо осем получих дванадесет. Bingo! Това е отговорът. Имаме онзи котарак, който се нарича Борн, един мръсник, дето се прави на най-важния стрелец, а всъщност не е. Но именно него искаме, нали? И тогава психиатърът-евреин, както си беше много зле, започна да излива всичко, което ми трябва. Този cannoli има само половин глава, testa balzana19. Доста често не знае кой е и може би какво прави, ясно ли ти е?
— Да, Лу.
— Та този Борн е в Париж, Франция, съвсем недалеч от един човек, който е истинска, голяма пречка, един генерал, когото тихите момчета оттатък искаха да пречукат, както двамата дебелаци, които вече оправихме. Capisce20?
— Да, Лу — каза младият мъж с чисти черти на лицето. — Наистина си интелигентен.
— Ти въобще не знаеш за какво говоря, zabaglione21. Мога да се възползвам от това — защо тогава да не го направя?… Затова вземам моите дванадесет и смятам да хвърля на масата заровете, които ще ми донесат пари, разбираш ли?
— Разбирам, Лу.
— Трябваше да премахнем този тъп генерал, защото той беше препятствие за луксозната тълпа, която има нужда от нас, ясно ли ти е?
— Да, Лу.
— И така, аз си казвам — хайде да го пречукаме и да кажем, че го е направил онзи Джейсън Борн, който съвсем не е там, разбираш ли? Ако ние не го пипнем и ако този Чакал не го пречука, федералните власти ще го направят, ясно ли ти е?
— Хей, това е страхотно, Лу! Трябва да ти кажа, наистина те уважавам.
— Забрави за уважението, bellloo ragaazzo22. В тази къща има други правила. Ела при мен, искам да правим хубава любов.
Младият мъж стана и отиде до кушетката.
