Ултиматумът на Борн полностью

— За устата ти. — Mo връзваше обувките си и посочи с глава. — Над бюрото има огледало, иди при него.

— И какво? — Капо субординато24 отиде бързо до огледалото.

— Усмихни се.

— На какво?

— На себе си… Погледни жълтото по зъбите си, тъмночервените си венци, виждаш ли как са се откроили?

— Е, и какво от това? Винаги са били такива…

— Може и нищо да не е, но би трябвало той да го е забелязал.

— За Бога, какво да забележи?

— Оролната амелобластома. По всяка вероятност.

— Какво, по дяволите, е това? Не си мия често зъбите и не обичам зъболекарите. Те са касапи!

— Искаш да кажеш, че не си бил на зъболекар от доста време?

— Е, и? — Капо оголи зъби срещу огледалото.

— Това вероятно обяснява защо племенникът ти не ти е казал нищо.

— И защо?

— Може би смята, че ходиш редовно на прегледи, и е решил, че там трябва да ти обяснят всичко.

Панов се изправи с вързани обувки.

— Нещо май не схващам.

— Ами сигурно той е много благодарен за всичко, което си направил за него, и оценява щедростта ти. Мога да разбера колебанието му сам да ти каже.

— Какво да ми каже? — Пазачът му се извърна от огледалото.

— Може и да греша, но ти наистина трябва да отидеш на периодентист. — Mo облече сакото си. — Готов съм. Какво ще правим сега?

Очите на капо субординато бяха присвити, а сбръчканото му чело издаваше объркването и подозрението му. Той бръкна в джоба си и извади голяма черна кърпа.

— Съжалявам, докторе, но трябва да ти вържа очите.

— За да можеш да ми пръснеш черепа в момент, в който нищо не подозирам?

— Не, докторе. Никакво бам-бам за тебе. Ти си твърде ценен.

— Ценен? — риторично попита капо супремо в разкошната си всекидневна на Бруклин Хайтс. — Той е като златна жила, внезапно появила се на земята и кацнала в чинията със супата ти. Този евреин е работил по главите на някои от най-големите лазани във Вашингтон. Папките му сигурно струват колкото целия Детройт.

— Ти никога няма да ги получиш, Луис — каза привлекателният мъж на средна възраст, облечен в скъп камгарен костюм, седнал срещу своя домакин. — Те ще бъдат запечатани и откарани и ти не би могъл да се добереш до тях.

— Е, добре, господин Парк Авеню, Манхатън, но ние работим над този въпрос. Кажи ми — ей така, майтап да става, ако ги докопаме — каква стойност имат те за теб?

Гостът си позволи тънка аристократична усмивка.

— Може би колкото целия Детройт — отвърна той.

— Va bene! Харесваш ми, имаш чувство за хумор. — Мафиозът стана сериозен така внезапно, както беше развеселен, и дори придоби застрашителен вид. — Все още е в сила предложението ми за пет милиона за онзи герой Борн-Уеб, ясно ли е?

— При едно условие.

— Не обичам условията, господин адвокат. Никак не ги обичам.

— Можем да потърсим другиго. Не си единственият в града.

— Нека ти обясня нещо, синьор авокато. По много начини ние — всички ние, сме единствените в града. Не се бъркаме в ударите на другите фамилии, разбираш ли какво искам да ти кажа? Нашите съвети решиха, че ударите са твърде лична работа; те са свързани с омразата.

— Ще изслушаш ли условието? Мисля, че то ще ти хареса.

— Казвай.

— Бих желал да използваш друга дума…

— Хайде, давай.

— Ще получиш още два милиона долара, тъй като настояваме да се заемеш и с жената на Уеб и неговия приятел от правителството Конклин.

— Дадено, господин Парк Авеню, Манхатън.

— Добре. Сега да се върнем към останалата част от нашата работа.

— Искам да поговорим за евреина.

— Ще стигнем и до него…

— Сега.

— Моля те, не ми заповядвай — каза адвокатът от една от най-престижните фирми на Уолстрийт. — Наистина не можеш да си го позволиш, навлек такъв.

— Хей, farabutto25! Да не си посмял да ми говориш по този начин!

— Ще говоря както си искам… На външен вид и според поведението на преговорите изглеждащ доста мъжествен, истинско мъжко момче. — Адвокатът свали спокойно крак от коляното си и отново го преметна. — Но отвътре нещата са доста различни, а? Имаш меко сърце, или може би трябва да кажа твърди слабини по отношение на хубавите млади мъже.

— Silenzio!26 — Италианецът скочи от кушетката.

— Нямам никакво желание да се възползвам от информацията, с която разполагам. От друга страна, не смятам, че Гей Рийте са много нависоко в Коза Ностра, а?

— Ти, кучи сине!

— Знаеш ли, когато бях млад армейски адвокат в Сайгон, трябваше да защитавам един лейтенант от кариерата, хванат на flagrrante delicato27 с едно виетнамско момче — очевидно мъжка проститутка. Чрез правни маневри и използвайки двусмислени фрази от военния кодекс, касаещи цивилните, аз го спасих от позорно уволнение, но беше очевидно, че той трябва да напусне. За жалост, никога не бе работил нищо друго. Застреля се два часа след решението на съда. Разбираш ли, беше станал парий, унижен пред равните нему, и не можа да го понесе.

— Хайде, върни се на въпроса за работата — каза с нисък и равен, изпълнен с омраза глас капо супремо на име Луис.