Ултиматумът на Борн полностью

Огледалните стени на живота му се разбиха на хиляди късчета. Оставаше му само едно — да крещи от безсилие.

— Престани, Дейвид!

— Божичко, Алексей, полудял е! Сергей, хвани го, дръж го!

— Сергей, помогни! Сложи го на земята, за да мога да му говоря. Трябва веднага да се махаме оттук!

Двамата руски сътрудници едва успяха да притиснат крещящия Борн на тревата. Малко преди това той бе изскочил от зеещата дупка в стената и се беше хвърлил през високата трева, като напразно се опитваше да открие Чакала и стреляше непрекъснато, докато накрая пълнителят му се изпразни. Сергей и останалият жив от охраната се втурнаха след него, изтръгнаха автомата от ръката на изпадналия в истерия мъж и го поведоха обратно към полуразрушената странноприемница, където ги чакаха Алекс и Крупкин. Петимата закрачиха бързо към предния вход на ресторанта, като едва мъкнеха задъхания и облян в пот Борн. Там истерията отново обзе Хамелеона.

Микробусът на Чакала беше изчезнал. Карлос беше избягал, а Джейсън беше полудял.

— Дръжте го! — изрева Крупкин и коленичи до Борн, докато двамата му помощници го притискаха до земята. Офицерът от КГБ стисна с два пръста лицето на американеца и насила го извъртя към себе си.

— Няма да повтарям, господин Борн, но ако не ме разберете, можете да си останете тук сам и да понесете всички последствия! Ние обаче трябва да се махнем. Ако се овладеете, за по-малко от час ще се свържем от Париж с когото трябва от вашето правителство. Предупредих ви и ви уверявам, че вашите хора са в състояние да защитят семейството ви, за което ми разказа Алексей. Но вие самият също трябва да ни съдействате. Или се овладейте, господин Борн, или вървете по дяволите! Какво избирате?

Като се мъчеше да се изтръгне от коленете, притискащи го към земята, Хамелеона издиша дълбоко, като че ли изпускаше сетния си дъх. Очите му се избистриха.

— Разкарайте тия копелета! — каза той.

— Едно от тези копелета ти спаси живота — каза Конклин.

— А пък аз спасих живота на другото. Квит сме.

Бронираният ситроен се носеше по селския път към магистралата за Париж. По портативния телефон, който беше подсигурен срещу подслушване, Конклин нареди една група да отиде веднага в Епернон и да премахне каквито и да било следи от автомобила на руското подкрепление. Трупът на убития беше положен внимателно в багажника на ситроена и официалният коментар на руснаците, ако им го поискаха, щеше да бъде необвързващ: младшите служители в посолството отишли да обядват извън града, когато кръвопролитието започнало. Няколко убийци били маскирани с чорапи на главите, а дипломатите не видели останалите, защото се измъкнали през задния вход и хукнали да спасяват живота си. Когато всичко свършило, те се върнали отново в ресторанта, покрили жертвите, опитали се да успокоят изпадналите в истерия жени и единствения останал жив мъж. Обадили се на началниците си да докладват ужасния инцидент. Било им заповядано да уведомят местната полиция и да се върнат незабавно в посолството. Съветските интереси не могат да бъдат застрашени от случайното присъствие на сцената на престъплението, извършено от французи.

— Това звучи толкова руско! — отбеляза Крупкин.

— А другите дали ще повярват? — зачуди се Алекс.

— Няма значение — отвърна руснакът. — Всичко в Епернон крещи, че това е отмъщение на Чакала — разкъсаният старец, двама терористи в маски — Сюрте, френската служба за сигурност, познава тези белези. Ако сме били замесени, били сме на правата страна, така че няма да разследват нашето присъствие.

Борн седеше безмълвно до прозореца, Крупкин — до него, а Конклин — на седалката пред руснака. Джейсън наруши гневното хи мълчание, откъсна поглед от прелитащия зад прозореца пейзаж и удари с юмрук по страничната облегалка.

— Божичко, децата! — извика той. — Как е могъл онзи негодник да узнае за имението Таненбаум?

— Извинете ме, господин Борн — внимателно се намеси Крупкин. — По-лесно е за мен да го кажа, отколкото за вас — да го приемете, но много скоро ще се свържете с Вашингтон. Знам нещичко за начините, по които Управлението се грижи за сигурността на хората си, и трябва да ви кажа, че са невероятно ефективни.

— Явно, че не са толкова безпогрешни, щом като Карлос е успял да проникне толкова дълбоко.

— Ами ако не е така? Той може да има друг източник.

— Няма.

— Човек никога не знае, господине.

Носеха се по улиците на Париж под ослепителното следобедно слънце, което караше пешеходците да се обливат в пот и да изнемогват от жега. Най-накрая стигнаха до съветското посолство на булевард „Дан“ и преминаха бързо през вратите. Охраната им махна да продължат, разпознала веднага сивия ситроен на Крупкин. Колата зави по павирания двор и спря пред внушителното мраморно стълбище и красиво украсена арка, които оформяха входа.