Ултиматумът на Борн полностью

— Молех го да наглежда Транкуилити, защото трябва да замина за няколко дни. Естествено, това му беше известно, защото той трябваше да разреши идването на американския хеликоптер. Много ясно си спомням, че ме попита къде отивам и аз казах — във Вашингтон. Никога не ми е идвало наум да му кажа за Таненбаум, а и Сайкс не настоя — сигурно му е станало ясно, че е нещо във връзка с онези ужасни неща, които се случиха. Струва ми се, че е професионалист в това отношение. — Сен Жак замълча, но преди Борн да може да каже нещо, той изохка: — О, Боже!

— Причард — допълни Джейсън. — Подслушвал е.

— Защо? Защо го е направил?

— Забравяш, че Карлос купи твоя губернатор и служителя по наркотиците. Сигурно са му стрували много, много пари. А на Причард вероятно е платил значително по-малко.

— Грешиш, Дейвид. Причард може да е и заблуден, и надут глупак, но не би се обърнал против мен за пари. Не те, а доброто име е от голямо значение на островите. И като изключим случаите, когато ме изкарва от търпение, му поддържам самочувствието в това отношение. Освен това му плащам добре за това, което върши, а той е изключително добър служител.

— Няма кой друг да е, зетко.

— Има само един начин да разберем. Сега съм тук, а не там и нямам намерение да заминавам.

— Какво си намислил?

— Да използвам Хенри Сайкс. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Как е Мари?

— Как може да е при сегашните обстоятелства… Освен това, Джони, не искам тя да знае нито дума за всичко това, ясно ли е? Когато ти се обади, а тя сигурно ще го стори, просто й кажи, че всичко е наред и изобщо не споменавай за хода на Карлос.

— Разбирам.

— Всичко е наред, нали? Как са децата? Джейми как приема всичко?

— Може и да не ти хареса, но той се забавлява отлично, а госпожа Купър не ми дава дори да се доближа до Алисън.

— Не мога да кажа, че не ми харесва.

— Благодаря ти. А ти? Нещо ново?

— Пак ще ти се обадя — каза Борн и затвори телефона. — Всичко това е безсмислено, а това не е типично за Карлос — обърна се той към Конклин. — При него всяко нещо има смисъл. Оставя ми предупреждение, което ме побърква от страх, но няма начин да изпълни заплахата си. Какво ще кажеш за това?

— Искал е да те подлуди — отвърна Конклин. — Чакала няма начин да превземе толкова укрепена къща като Таненбаум. Посланието е целяло да те паникьоса — и успя. Иска да те накара да действаш прибързано и да започнеш да правиш грешки. Иска той да дърпа конците.

— Още една причина да изпратя Мари в Щатите, колкото е възможно по-скоро. Трябва да се върне! Искам я в непристъпна крепост, а не да обядва на открито в Барбизон.

— Днес съм по-склонен да се съглася с това, отколкото бях вчера. — Алекс млъкна. — Бе чул вратата да се отваря. Крупкин влезе. Носеше няколко компютърни разпечатки.

— Номерът, който ми дадохте, е прекъснат — каза той с леко недоверие.

— На кого е бил? — попита Джейсън.

— Това няма да ви хареса, както и на мен и бих ви излъгал, ако можех да измисля някаква правдоподобна история. Но не мога и не бива да постъпя така… Преди пет дни телефонът е бил прехвърлен от някаква очевидно несъществуваща организация на името на Уеб, Дейвид Уеб.

Конклин и Борн се втренчиха безмълвно в съветския офицер от разузнаването, но мълчанието беше заредено с електричество.

— Защо си сигурен, че информацията няма да ни хареса? — попита тихо Алекс.

— Добри ми стари противнико — заговори Крупкин също така тихо, — когато господин Борн изскочи от онзи ресторант на ужасите, стиснал кафявата хартия в ръка, той беше изпаднал в истерия. Когато се мъчеше да го успокоиш и да го накараш да се овладее, ти го нарече Дейвид… Чух име, което, искрено казано, не бих искал да знам.

— Забрави го!

— Ще направя всичко възможно, но има начини.

— Нямах предвид това — прекъсна го Джейсън. — Трябва да свикна с факта, че вие знаете за това. Ще се оправя. Къде е бил инсталиран този телефон, какъв е адресът?

— Според компютъра — в дом, принадлежащ на някаква организация, наречена „Благотворителки — Сестри на Магдалена“. Очевидно и тя е фиктивна.

— Съвсем не — поправи го Борн. — Тя съществува и сестрите съществуват. Всичко — до крайчеца на качулките им — е напълно законно. Освен това е или е била използвана като пощенска кутия.

— Приказно! — каза замислено Крупкин. — Много от превъплъщенията на Чакала са свързани с църквата. Великолепен, макар и често използван начин на действие. Говори се, че някога се е подготвял да стане свещеник.

— После църквата ви изпревари. Изхвърли го преди вас.