— Казваше се Куан Су — поде унесено Борн, като поклащаше напред-назад главата си, като че ли искаше да се отърве от някакво кошмарно видение. — Беше хлапак на около шестнадесет години, изпращаше парите от наркотиците на три села, за да могат да преживеят някак. Иначе нямаше какво да ядат… О, по дяволите! Какво бихме направили ние, ако семействата ни гладуваха!
— На делото не можеше да кажеш нищо и ти го знаеше много добре. Трябваше само да стискаш зъби и да слушаш злобните глупости на Оугълви. Бях наблизо и те наблюдавах, и си мислех, че не познавам друг човек, който така да прикрива омразата си.
— Май не беше точно така — поне доколкото си спомням… Някои неща, макар и малко, все пак се връщат в паметта ми.
— По време на това дело ти действаше според условията в момента — приспособяваше се като истински хамелеон.
Очите им за момент се срещнаха, после Джейсън се извърна към телевизионния екран.
— Ето го сега с Карлос. Този гаден свят е доста малък, нали? Той знае ли, че съм Джейсън Борн?
— Откъде? — попита Конклин, като се изправи. — Тогава Джейсън Борн не съществуваше, дори Дейвид го нямаше още. Имаше само партизанин, когото наричаха Делта Едно. Имената изобщо не се използваха, не помниш ли?
— Все забравям. А какво е новото? — Джейсън посочи към екрана. — Той защо е в Москва? Защо „Медуза“ е открила Чакала? Защо?
— Защото Оугълви е адвокатската фирма в Ню Йорк.
— Какво? — Борн рязко се извърна към Конклин. — Той е…
— Председател на управителния съвет — допълни Алекс, като го прекъсна. — ЦРУ затвори кръга, но той се измъкна. Преди два дни.
— Защо, по дяволите, не ми каза? — извика разгневен Джейсън.
— Защото нито за момент не съм си мислил, че ще седим тук и ще гледаме тези кадри на екрана. Все още не мога да разбера какво става, но трябва да приема фактите. Освен това, не виждах смисъл да споменавам име, което може и да не си спомниш, или пък някаква случка, която също можеш да не си спомниш. Защо трябваше да усложнявам излишно нещата. И без това стресът е голям.
— Добре, Алексей — намеси се възбуденият Крупкин и пристъпи напред, чух неща и имена, които предизвикват неприятни спомени — поне у мен, и ми се струва, че е мой дълг да ти задам няколко въпроса. Първо, кой е този Оугълви, който толкова ви занимава? Разбрахме какъв е бил в Сайгон, а би ли ни казал какъв е сега?
— Защо не? — промълви като на себе си Конклин. — Той е нюйоркски адвокат, който оглавява организация, разпростряла се из цяла Европа и Средиземноморието. Отначало, като дърпаха конците във Вашингтон, с изнудване и връзки изкупиха доста компании; установиха монопол върху пазарите и определяха цените, после в сделките намесиха и убийства и наеха някои от най-добрите професионалисти в този занаят. Съществуват неопровержими факти, че са платили за ликвидирането на няколко висшестоящи лица в правителството, както и на висши военни. Пресен пример за това, както вероятно знаете, е убийството на върховния главнокомандващ на НАТО генерал Тигъртън.
— Невероятно! — прошепна Крупкин.
—
— О, те са твърде изобретателни, а Оугълви е най-изобретателният от всички. Той е Суперпаяк и е изплел невероятна мрежа — нишките й тръгват от Вашингтон и стигат до всяка европейска столица. За негово нещастие и благодарение на моя сътрудник тук, той бе хванат като муха в собствената си паяжина. Замалко да го притиснат в ъгъла хора във Вашингтон, които той не можа да подкупи, но му платиха и той се измъкна преди два дни… Изобщо не ми идва наум защо е дошъл именно в Москва.
— Мисля, че мога да отговоря на въпроса ви — каза Крупкин и хвърли поглед към полковника, който леко кимна в знак, че всичко е наред. — Не зная нищо — абсолютно нищо за такива убийства, каквито споменавате. Но може би вие имате предвид една американска организация в Европа, която служи на интересите ни от години.
— По какъв начин? — запита Алекс.
— Като ни предоставя забранени за износ американски технологии, въоръжения, материална част, резервни части за самолети и оръжия, а в някои случаи дори самите самолети и оръжия, с помощта на страните от източния блок. Казвам ви това, защото вие знаете, че ще отричам категорично, че изобщо съм ви споменавал такова нещо.
— Ясно — кимна Конклин. — Как се казва тази организация?
— Няма има. Вместо това съществуват петдесет-шестдесет компании — очевидно под един чадър, но с толкова много различни имена и от толкова много страни, че не е възможно да се установи някаква конкретна връзка между тях.
— Тя има име и се управлява от Оугълви — заяви Алекс.
