— Защо казахте „противник“? — попита Джейсън. — Човек свързва тези думи със състезания, а вие едва ли сте участвали в игри. Не беше ли той ваш враг?
Крупкин рязко извърна глава към Борн. Очите му бяха като стъклени. В тях нямаше никаква топлота.
— Разбира се, че ми беше враг, господин Борн, и за да ви стане още по-ясно — все още ми е враг. Моля ви да не тълкувате погрешно малките удоволствия, които си позволявам. Слабостите на човека могат да пречат на вярата му, но не я омаловажават. Наистина, не се радвам на удобствата на католическото изповядване на греховете си, след което да започна отново да греша, въпреки вярата си. Но аз наистина вярвам… Дедите ми, а също и бабите ми са били обесени, обесени, господине, за това, че са откраднали пилета от имението на един от князете Романови. Много малко, за да не кажа никои от моите прадеди, не са имали привилегията да получат макар и най-елементарни знания — тук изобщо не става дума за образование! Великата съветска революция на Карл Маркс и Владимир Ленин направи възможно началото на всичко. Милиони грешки са били направени — много от тях непростими, много други — жестоки, но началото е било положено. Самият аз съм потвърждение и на добрите дела, и на грешките.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Защото вие и мекушавите ви интелектуалци никога не сте разбирали това, което на нас ни стана ясно от самото начало. Das Kapital, господин Борн, предвижда икономическите и политическите
— Не съм специалист по тези въпроси.
— Не е необходимо да бъдете. След сто години може вие да станете социалисти, а пък ние, с малко повечко късмет, капиталисти, нали така?
— Кажете ми нещо — запита Джейсън, когато двамата с Крупкин чуха Конклин да спира водата в банята, — бихте ли могли да убиете Алекс — Алексей?
— Толкова, колкото и той би го сторил — с дълбоко съжаление — ако цената на информацията го налага. Ние сме професионалисти. Съзнаваме това, макар и неохотно в много случаи.
— Не мога да ви разбера и двамата.
— Не се и опитвайте, господин Борн, все още не сте достигнали до този момент. Вече сте близо, но все още не сте достигнали точката.
— Бихте ли ми обяснили, моля?
— Вие сте на пресечната точка, Джейсън — мога ли да ви наричам Джейсън?
— Разбира се.
— Вие сте на около петдесет години, нали?
— Точно така. Ще навърша петдесет и една след няколко месеца. И какво?
— Алексей и аз вече караме шестдесет — можете ли да си представите какъв скок във възрастта е това?
— Едва ли.
— Ще ви кажа какво имам предвид. Все още се смятате за млад човек, малко след юношеството, който си представя, че прави нещата така, както ги е мислил само секунди преди това, и в много отношения сте прав, владеете мускулите си, волята ви е налице, все още сте господар на тялото си. Но внезапно, така, както е силна волята ви и както е силно тялото ви, умът бавно и коварно започва да отхвърля необходимостта да вземе незабавно решение — и умствено, и физическо. С една дума — вече не ви пука толкова. Как смятате — проклятия или поздравления заслужаваме, че сме останали живи досега?
— Стори ми се, че току-що казахте, че можете да убиете Алекс.
— Не разчитайте на това, Джейсън Борн — или Дейвид Някой си.
Конклин се появи на прага, като силно куцаше, а лицето му потръпваше от болка.
— Пак ли не си я вързал както трябва? — запита Джейсън. — Искаш ли да…
— Не ми обръщай внимание — раздразнено го прекъсна Алекс. — Човек трябва да е акробат, за да може всеки път да слага това проклето нещо точно на мястото му.
Борн разбра и се отказа от всякакви опити да намести протезата. Крупкин отново погледна Алекс със същия израз на странна тъга и бързо каза:
— Колата е паркирана малко по-нагоре на „Свердловская“. Там е по-незабележима. Ще пратя някое момче от хотела да я докара.
— Благодаря. — Погледът на Конклин също изразяваше благодарност.
Разкошният апартамент на оживената „Садовая“ беше един от многото в старото каменно здание, което, както и „Метропол“ отразяваше великолепието на архитектурното разточителство на старата Руска империя. Апартаментите се използваха главно за гостуващи високопоставени лица и поради тази причина бяха наблъскани с подслушвателни устройства. Камериерките, портиерите и чистачките често бяха разпитвани от КГБ, когато не бяха назначени от самия Комитет. Стените бяха тапицирани с червен велур, тежките мебели напомняха за стария режим. Отдясно на огромната, богато украсена камина в гостната обаче имаше нещо, което би предизвикало ужас у всеки декоратор — голямо черно табло с телевизионен екран и няколко устройства за различни видове видеокасети.
