Ултиматумът на Борн полностью

— О, само един момент, стари ми приятелю. От толкова време не съм припарвал до хотелски апартамент, да не говорим откога не съм отсядал в такъв… Как се промениха нещата с годините. Често чета за теб, гледах те по телевизията. Ти си толкова… ерудиран, Рандълф, точно това е подходящата дума, но дори тя е недостатъчна. Ти си това, което казах преди малко — „велик“. Точно така — велик и ерудиран. Толкова виден и властен.

— Знаеш, че можеше да бъдеш на същото положение — прекъсна го нетърпеливия Гейтс. — За жалост, ти търсеше преки пътища там, където те не съществуваха.

— О, имаше ги в изобилие. Просто избрах грешните.

— Разбирам, че нещата не са се развили добре за теб…

— Не разбираш, Ранди, а знаеш. Защото твоите шпиони те информират.

— Само се опитвах да те намеря.

— Да, точно това ми обясни по телефона. Същото ми казаха и онези хора от улицата, на които са били задавани въпроси, нямащи нищо общо с моето местопребиваване.

— Трябваше да знам дали те бива. Не можеш да ме виниш за това.

— Мили Боже, разбира се, че не. Не и като имам предвид какво ме накара да направя, какво мисля, че ме накара да направя.

— Само да играеш ролята на куриер, това е всичко. Сигурно не възразяваш за парите.

— Да възразявам? — каза посетителят с остър смях. — Искам да ти кажа нещо, Ранди. Човек може да бъде лишен от адвокатски права на тридесет или четиридесет години и пак да успее да се оправи. На когато си на петдесет и когато съдебният ти процес е следен от националната преса и е приключил със затвор, не можеш да си представиш как всички възможности пред теб изчезват, дори ако си добър професионалист. Превръщаш се в парий и не успяваш да продадеш нищо друго, освен съобразителността си. Уверих се в това през последните двадесетина години. Алджър Хис се справи по-добре с поздравителните картички.

— Нямам време да се отдавам на спомени. Информацията, моля.

— О, да, разбира се… Е, добре, най-напред получих парите на ъгъла на „Комънуелт“ и „Дартмут“ и, разбира се, записах имената и отличителните белези, които ми даде по телефона…

— Записа ли ги? — попита рязко Гейтс.

— Изгорих ги веднага, щом ги запомних наизуст — научих някои неща от положението, в което изпаднах. Обадих се на инженера в телефонната компания, който се зарадва извънредно на твоята, извинявай — на моята щедрост, и отнесох неговата информация на онзи отвратителен частен детектив. Но като имам предвид методите му, смятам, че той е човек, който може да използва моите таланти.

— Моля те — прекъсна го прочутият юрист. — Фактите, а не преценките ти.

— Често те съдържат и някои факти, професоре. Сигурно разбираш това.

— Ако ми се наложи, ще потърся мнението ти. Но не и сега. Какво разбра човекът?

— На основата на това, което ми каза — сама жена с деца, без да се уточни броят им, и на данните, осигурени от един недобре платен механик от телефонната компания, а именно — стесняване на областта, в която да се търси местоположението чрез кода и първите три цифри на един номер, мошеникът-детектив започна работа при безумно висок хонорар на час. За мое удивление, тя даде резултат. И всъщност, с помощта на това, което е останало от юриста у мен, смятам, че можем да постигнем едно скромно, неписано споразумение за сътрудничество.

— Дяволите да те вземат, кажи какво е установил той?

— Добре, както споменах, часовата му ставка направо не беше за вярване — имам предвид, че тя накърни собствения ми предварителен хонорар и аз мисля, че трябва да направим едно уточнение. Не си ли съгласен?

— За какъв се мислиш, по дяволите? Изпратих ти три хиляди долара! Петстотин за телефониста и хиляда и петстотин за онзи нещастен слухар-подлизурко, който се нарича частен детектив…

— Само защото вече не фигурира в обществената ведомост на полицейския отдел, Рандълф. И той като мен е претърпял крах, но очевидно върши добра работа. Ще преговаряме ли или да си тръгвам?

Професорът по право гледаше вбесен опозорения, лишен от професионални права стар адвокат.

— Как смееш!

— Скъпи ми Ранди, ти наистина вярваш на твоите вестници, а? Много добре, ще ти кажа защо се осмелявам да говоря така, арогантни ми стари приятелю. Гледал съм те, слушал съм те как разясняваш твоите мъчноразбираеми интерпретации на сложни правни въпроси, нахвърляйки се на всяко сносно постановление на съда в тази страна през последните тридесет години, при положение, че нямаш и най-бегла представа какво е да си беден и да гладуваш. Ти си любимец на роялистите, мой прозрачен приятелю, и би заставил средния гражданин да живее в общество, в което тайната е отживелица, свободната мисъл е потъпкана от цензурата, богатите стават още по-богати, а бедните едва оцеляват. И ти глаголстваш по такива неоригинални, средновековни възгледи, за да успееш да се наложиш като човек с изключителен интелект, незачитащ общоприетите норми, който обаче носи нещастие. Искаш ли да продължавам, доктор Гейтс? Честно казано, мисля, че избра погрешния низвергнат тип за мръсния си договор.