Ултиматумът на Борн полностью

Първата група, която остави временно настрана, бе тази на чужденците — англичани, италианци, шведи, западногерман-ци, японци и тайванци. Всеки от тях беше проучен по отношение на автентичността на препоръките и пълната доказаност на деловите или лични причини за влизането в страната. Държавният департамент и Централното разузнавателно управление си бяха свършили работата. За всяко лице имаше поне пет лични или делови поръчители, уважавани хора или компании. Всички те имаха дългогодишни връзки с важни личности или фирми във Вашингтон. За никой от тях не бе установено фалшиво или съмнително твърдение. Ако човекът на Чакала беше сред тях — а това бе напълно невъзможно, щеше да е необходима доста повече информация от тази в разпечатките. По-късно щеше да се върне към тази група, а за момента трябваше да продължи да чете. Времето бе толкова малко!

От оставащите петстотин или приблизително толкова американски гости, за двеста и дванадесет имаше записи в една или повече банки с данни на разузнаването. Тези хора работеха с правителството. Но за седемдесет и пет имаше непроверени негативни оценки. Тридесет и един бяха свързани със службата към Отдела за държавни приходи, което означаваше, че тези хора са подозирани в унищожаване или подправяне на финансови документи или управленията на компаниите им се намираха в Швейцария с цел плащане на по-ниски данъци. Те не бяха от типа хора, които Карлос би вербувал като свои „куриери“. Тях той би избягвал като прокажени.

Така останаха четиридесет и седем възможности. Мъже и жени — в единадесет случая привидно съпрузи, с широки връзки в Европа, най-вече с технологични фирми и свързани с тях ядрени и космически компании, като всички те бяха наблюдавани под микроскоп от разузнаването заради възможността да бъде продадена секретна информация на посредници от Източния блок и по този начин — на Москва. От тези четиридесет и седем възможности, включително две от единадесетте двойки, точно дванадесет бяха пътували неотдавна до Съветския съюз и, следователно — можеше да ги зачертае всичките. На КГБ Чакала бе по-ненужен и от папата. Илич Рамирес Санчес, станал по-късно професионалният убиец Карлос, обучаван в американската територия на Новгород, където по улиците има американски бензиностанции, бакалски магазини и заведения за бърза закуска и където всички говорят американски английски с различни диалекти — не се допуска и думичка на руски. Само онези, които минават успешно курса, биват допускани до следващото ниво. Чакала успял, но когато Комитетът разбрал, че единственото решение на младия венецуелски революционер за всяка неприятност е елиминирането и с насилие, това се оказало наистина прекалено. Санчес бил изхвърлен и така се родил Карлос Чакала. Убиецът не би се докоснал до тези гости, тъй като до всички клонове на руското разузнаване има постоянна заповед Карлос да бъде застрелян веднага, щом бъде открит. Новгород трябваше да бъде защитен на всяка цена.

Така възможностите бяха сведени до тридесет и пет и в хотелски регистър те бяха отразени като девет двойки, четири жени и тринадесет мъже. Необработената разпечатка на файловете от банките с данни даваше подробни описания на фактите и предположенията, довели до отрицателните оценки за всяко лице. Всъщност, предположенията бяха доста повече от фактите и често се основаваха на неприязнени оценки, дадени от противници и конкуренти, но всички те трябваше да бъдат проучени и то най-често с отвращение. Някъде в тази информация можеше да има дума или фраза, място или действие, които да се окажеха връзката към Карлос.

Телефонът иззвъня. Джейсън премигна от резкия звук, като че ли се мъчеше да определи източника му, а после скочи от дивана, втурна се към бюрото и вдигна слушалката при третото иззвъняване.

— Да?

— Обажда се Алекс. Долу на улицата съм.

— Ще се качиш ли?

— Не през фоайето. Уредих да мина през служебния вход с телохранителя, нает днес следобед.

— Стараеш се да осигуриш максимално прикритие.

— Не в такава степен обаче, в каквато бих желал да е — отвърна Конклин. — Това не ти е обичайната игра на топка. Ще се видим след няколко минути. Ще почукам веднъж.