Ултиматумът на Борн полностью

Той също се изправи и се взря в пулсиращата жълта светлина, която заливаше небето в далечината. — Имам чувството, че е от испанската зона. Той най-напред беше обучаван тук и затова се е върнал — да взриви това място! Това е отмъщението му!… Слизай, трябва да отидем дотам!

— Бъркаш — прекъсна го Бенджамин и се тръсна на седалката, а Борн завъртя стартера и даде газ — „Испания“ е на десетина километра оттук. Тези пламъци идват от много по-далеч.

— Покажи ми най-краткия път — каза Джейсън и натисна педала на газта докрай.

Инструкторът бързо въртеше глава на всички страни и от време на време командваше на висок глас:

— Завий! Сега надясно! Направо по пътя!

Профучаха през „Париж“ и поеха на север към „Марсилия“, „Страсбург“ и много други места, заобикаляха градски площади, прекосяваха старинни улици и умалени квартали, докато най-накрая пред тях изникна „испанската“ граница. С приближаването й бумтежът се чуваше все по-отчетливо, а небето ставаше все по-яркожълто. Охраната на портата неистово въртеше телефоните и портативните си радиостанции, воят на сирените се смесваше с виковете и писъците, а полицейските коли и пожарните изникваха кой знае откъде и профучаваха по улиците на „Мадрид“ към следващата северна граница.

— Какво става? — изкрещя Бенджамин, като скочи от джипа, и изоставил преструвките на новгородското обучение, заговори на руски. — Аз съм от ръководството — добави той и плъзна пропуска си в пропускателното устройство, което вдигна бариерата пред него.

— Кажете ми!

— Веднага, другарю! — обади се някакъв офицер от прозореца на караулното. — Невероятно!… Като че ли целият свят е полудял! Най-напред „Германия“ — там из всички улици има взривове и пожари, а сградите са целите в пламъци. Земята трепери и ни казаха, че е някакво огромно земетресение. После същото стана в „Италия“ — „Рим“ пламти като факла, а в „Гърция“ „Атина“ и пристанището на „Пирея“ са обхванати от пламъци. Експлозиите продължават, по улиците има пожари!

— Какво казват в Генералния щаб?

— Не знаят какво да кажат! Онова за земетресението си беше чиста глупост! Всички са в паника, издават заповеди, а после ги отменят. — Телефонът в караулното зазвъня. Офицерът го вдигна и се заслуша. В последния миг изкрещя с все сила: — Лудост, чиста лудост! Сигурен ли си?

— Какво има? — изрева Бенджамин и се хвърли към прозореца. — „Египет“ — викаше той с все сила, притиснал слушалката към ухото си. — Израел! „Кайро“ и „Тел Авив“ — навсякъде гори, навсякъде има бомби! Никой не може да се справи с разрушенията, камионите се блъскат един в друг по тесните улици; пожарните кранове са вдигнати във въздуха, водата шурти по канавките, но улиците са все още в пламъци… Дървените сгради са на път да се превърнат в отломки, а някакъв идиот звъни и пита дали табелките с надпис „Пушенето забранено“ са поставени където трябва! Идиоти! Всички са идиоти!

— Връщай се! — изкрещя Борн, който беше вкарал джипа през граничната порта. — Той е някъде тук! Карай, а аз ще…

Джейсън бе прекъснат от оглушителна експлозия някъде пред тях, в центъра на Пасео ел Прадо в „Мадрид“. Взривът беше невероятен. Към озареното от пламъци небе полетяха дървени отломки и камъни. След това самата Пасео като че ли се превърна в жива, туптяща огнена стена — пламъците запълзяха напред, завиха наляво и излязоха на пътя, който водеше към границата.

— Виж! — изкрещя Борн, наведе се и плъзна ръка по паважа, после помириса пръстите си. — Господи! — изрева той. — Целият път е подгизнал от бензин!

На около тридесет метра от джипа последва взрив. По металната му решетка се изсипа дъжд от камъни и пръст, а пламъците плъзнаха бързо напред.

Пластични бомби — помисли си Джейсън, после кресна на Бенджамин, който тичаше към джипа:

— Връщай се! Накарай всички да се махнат оттам! Онзи мръсник е засипал всичко с пластични бомби! Тръгвай към реката!

— Идвам с теб! — извика младият руснак и сграбчи дръжката на вратата.

— Извинявай, малкия — извика Борн. — Това е само за големи. — Даде газ и рязко изви джипа назад към зейналата порта. Бенджамин се търколи на земята.

— Какво правиш?! — изкрещя той с все сила след отдалечаващия се джип.

— Цистерната за гориво, проклетата цистерна! — прошепна Джейсън, докато с все сила навлизаше в „Страсбург, Франция“.

Но най-страшното се случи в „Париж“ — къде другаде, ако не в Париж! Огромното копие на Айфеловата кула избухна с такава сила, че земята се разтресе. Ракети? Снаряди? Чакала беше откраднал реактивни снаряди от оръжейния склад на „Кубинка“! Само след секунди някъде далеч зад него се чу първата експлозия. После се заредиха една след друга, а по улиците лумнаха пламъци. Навсякъде! Цяла „Франция“ бе разрушена из основи по начин, който лудият Адолф Хитлер е можел само да си представя в най-извратените си помисли. Ужасени мъже и жени се лутаха по улиците, пищяха, падаха и отправяха горещи молби към боговете, които техните лидери бяха отрекли.