Ултиматумът на Борн полностью

— Покойната ми благочестива майка без съмнение би се обидила, задето пренебрегнахте „Брендън Патрик“. И ирландците, подобно на французите, са особено чувствителни на такива неща.

— Но въпросът беше във фамилното име. Веднага го разбрах!

— Така ли?

— Пиер Префонтен!… И Жан Пиер Фонтен. Аз съм експерт по имиграционните процедури и съм изучавал различните методи в много страни. Вашето собствено име е един интересен пример, многоуважаеми господин съдия. Имигрантските вълни са следвали една след друга в Съединените щати — гърнето, в което са се претопили различни нации, раси и езици. По време на този процес имената са се променяли, комбинирани или просто са били грешно записвани от армията объркани, претоварени служители. Но често корените им оцелявали и такъв е и вашият случай. Фамилното име Фонтен станало в Америка Префонтен и сътрудникът на големия човек всъщност е един уважаван член на американския клон!

— Наистина изключително — промърмори Брендън, поглеждайки към служителя, като че ли очакваше в стаята да нахлуят няколко санитари с усмирителна риза. — Но не е ли възможно това да е просто едно съвпадение? Фонтен е едно доста срещано име в цяла Франция, а доколкото знам Префонтен са били съсредоточени най-вече в Елзас и Лотарингия.

— Да, разбира се — каза заместник-директорът и отново снижи глас, като може би му се искаше и да намигне. — И все пак, без каквото и да е предварително уведомяване изведнъж се обаждат от Ке д’Орсе в Париж, после от външното министерство в Лондон с куп инструкции — очаква се да падне от небето един голям мъж. Приемете го с уважение, отведете го без много шум в някой отдалечен курорт, известен с дискретността си — това също е изключително важно. На човека трябва да бъде осигурено пълно спокойствие… И все пак големият войник е неспокоен — трябва да се срещне поверително със свой сътрудник, когото не успява да намери. Може би този голям мъж има свои тайни — знаете, че е така с всички големи мъже.

Изведнъж хилядите долари в джобовете на Префонтен му се сториха много тежки. Вашингтонската операция Четири нула в Бостън, Ке д’Орсе в Париж, външното министерство в Лондон, това, че Рандълф Гейтс в пристъп на очевидна паника се раздели съвсем ненужно с една доста голяма сума пари. Картина, в която нещата се подреждаха странно, като най-странното от всичко бе присъствието в нея на уплашения, безскрупулен адвокат Гейтс. Участваше ли той във всичко това или той бе просто негово разклонение? Какво означаваше то?

— Вие сте един изключителен човек — каза бързо Брендън, като изтика на заден план мислите си. — Вашата проницателност е повече от изключителна, но, надявам се, разбирате, че поверителността е особено важна.

— Това е достатъчно, уважаеми господин съдия! — възкликна заместник-директорът. — Само ще допълня, че може би ще е добре вашата оценка на способностите ми да стигне до моите началници.

— Те ще научат това, уверявам ви… Къде точно отиде моят не много далечен и толкова изтъкнат братовчед?

— На един от малките външни острови, където хидропланите кацат на водата. Казва се Транкуилити, а името на курорта е Транкуилити Ин.

— Ще получите лична благодарност от вашите началници, бъдете сигурен.

— А аз лично ще ви освободя от митническите формалности.

Брендън Патрик Пиер Префонтен излезе объркан в терминала на летище „Блакбърн“ с куфара си от лакирана кожа. Объркан? По дяволите, той беше зашеметен! Не можеше да реши дали да хване следващия самолет за Бостън или… Очевидно краката му взеха решение вместо него. Разбра, че отива към едно гише под голяма морско синя табела с бели букви: ПОЛЕТИ МЕЖДУ ОСТРОВИТЕ. „Няма да стане нищо, ако поразпитам“ — разсъди той. А после щеше да си купи билет за следващия полет за Бостън.

На стената зад гишето имаше списък на прилежащите „Външни острови“, до който бе по-голямата колона с имената на добре познатите острови Лийуд ъри Уиндуърд, като се започне от Сейнт Китс и Невис и се стигне на юг до Гренъдийз. Транкуилити се намираше между Канада Кей и Тартъл Рок. Двама млади служители — една чернокожа жена и рус мъж, разговаряха тихо. Момичето се приближи.

— Мога ли да ви помогна, сър?

— Не съм много сигурен — отвърна колебливо Брендън. — Разписанието ми е твърде неустановено, но май се оказа, че имам приятел на остров Транкуилити.

— В хотела ли, сър?

— Да, очевидно. Дълго ли се пътува дотам?

— Ако времето е ясно, не повече от петнадесет минути. Но не съм сигурна дали ще има полет преди утре сутринта.

— Разбира се, че ще има, момичето ми — прекъсна я млад мъж с малки златни крилца, прикрепени на бялата риза. — Ще тръгна съвсем скоро с някои стоки за Джони Сейнт Джей — добави пилотът и пристъпи напред.

— Но той няма планиран полет за днес.

— Отпреди час вече има. Спешен.

В този момент и при тези думи очите на Префонтен се спряха с учудване на двете купчини кашони, които се движеха бавно по багажната лента на полетите между островите към външната товарна зона. Дори да бе имал време да спори сам със себе си, вече знаеше, че решението е взето.