Ултиматумът на Борн полностью

— А вие кой сте? — Председателят на федералната търговска комисия се оригна и допря чашата до устните си. Ръката му трепереше. — Нещо като самотният отмъстител? Един вид, който знае много — ще умре?

— Не ставайте смешен. Такова нещо би имало съвсем обратен резултат. Това само би насочило по следите тези, които искат да ни разкрият.

— Тогава какво имате предвид?

— Да спасим живота си, което включва и репутацията, и начина ни на живот.

— Какъв хладнокръвен негодник сте! Как ще постигнем това?

— Ами да вземем вашия случай… Както сам казахте, не сте здрав. Можете да се пенсионирате по лекарска препоръка, а ние, „Медуза“, да се погрижим за вас. — Въображението на Джейсън заработи, като сновеше между реалността и фантазията и се опитваше бързо да намери думите, които Алекс му бе препоръчал. — Известно е, че сте богат, затова можем да купим на ваше име една вила или някой карибски остров, където ще бъдете в пълна безопасност. Никой няма да достигне до вас, никой няма да говори с вас, освен ако вие не пожелаете. Това означава предварително подготвени интервюта — безобидни или дори с гарантирани благоприятни резултати. Всичко това е напълно възможно.

— Доста стерилно съществуване, по мое мнение — отбеляза Армбрустър. — Аз и оная бъбрица съвсем сами? Ще я убия.

— Нищо подобно — продължи Кобра — Ще има непрекъснати забавления. Ще си подбирате гости, които ще бъдат превозвани до вас със самолети. Също и други жени — по ваш избор или подбрани от хора, които уважават предпочитанията ви. Животът ви няма да се промени кой знае колко — ще има някои неудобства, но също така и някои приятни изненади. Възможно е да бъдете защитен, недосегаем — а това значи същото за нас, останалите… Но както казах, тази възможност е чисто хипотетична на този етап. В моя случай обаче е необходимост, защото малко са нещата, които не знам. Заминавам след няколко дни. Дотогава трябва да реша кой да остане и кой да замине… Какво знаете вие, господин Армбрустър?

— Не участвам в ежедневни операции, разбира се. Занимавам се с общата картина. Също като другите получавам кодиран телекс от Цюрих с вноските от компаниите, върху които печелим контрол — май това е всичко.

— С тези приказки не можете да заслужите вилата.

— Да пукна, ако изобщо искам вила, а и така да е, сам ще си я купя. В Цюрих имам около сто милиона американски долара.

Борн овладя удивлението си и се взря в председателя.

— На ваше място не бих го разправял.

— Да не мислите, че ще ида да го кажа някому? Може би на бъбрицата?

— Колко души от останалите познавате лично? — запита Кобра.

— Практически никого от персонала, но това значи, че и те не ме познават. Дявол го взел, те никого не познават… Та като заговорихме за това, да ви кажа, че и за вас не съм чувал нищо. Предполагам, че работите за началството и ми казаха да ви очаквам, но не ви познавам.

— Бях нает при много специални условия. Всички обстоятелства около мен са строго поверителни.

— Както казах, представях си…

— Какво знаете за „Шести флот“? — прекъсна го Борн и смени темата.

— Виждаме се от време на време, но не мисля, че сме разменили повече от десет думи. Той е военен. Аз съм цивилен — съвсем цивилен.

— Едно време не бяхте. Когато всичко започна.

— Не бях, ама какво от това? Униформата не прави войника и мен не можа да ме направи.

— Ами онези двамата генерали — единият в Брюксел, а другият в Пентагона?

— Те си бяха от кариерата и си останаха такива. Аз не бях и се махнах.

— Трябва да очакваме изтичане на информация, слухове — почти безцелно подхвърли Борн с блуждаещ поглед. — Но не можем да позволим и най-малкия намек за военна ориентация.

— Искате да кажете нещо в стил „хунта“?

— Никога! — натърти Борн, като отново се втренчи в Армбрустър. — Такова нещо би предизвикало вихрушка.

— Забравете това! — прекъсна го с гневен шепот председателят на Федералната комисия по търговията. — „Шести флот“ както го наричате, се свързва с големите само тук и само защото това е удобно. Той е адмирал от плът и кръв с безупречно досие и с голямо влияние на местата, където ни е необходимо, но това е във Вашингтон, а не някъде другаде.

— И двамата сме наясно по въпроса — натърти Джейсън, като се опитваше да скрие смущението си, — но някой, който е бил под прикритие повече от петнадесет години, си гласи собствен сценарий и корените му са в Сайгон — военен окръг Сайгон.

— Може и да се основава на нещо от Сайгон, но съвсем сигурно е, че не е останало там. Войничетата не можаха да го използват пълноценно и всички го знаят… Но разбирам мисълта ви. Вие свързвате пентагонските клечки с всички нас, после улиците се пълнят с млади радикали, а онези милозливи педерасти от Конгреса започват да печелят успех след успех. Изведнъж се оказва, че се е отворила работа на поне десетина подкомисии за решаването на тези проблеми.

— Което ние не можем да допуснем — добави Борн.

— Съгласен съм — — каза Армбрустър. — — Напредваме ли вече в научаването на името на онова копеле, дето си гласи собствен сценарий?