Бестселър №1, задържал се месеци наред в челото на топлистите, издаден в 26 страни. Разтърсваща история за любов, грях и гордост, за погребани семейни тайни и непредвидими изненади на съдбата, за силата на човешката воля и стремежа към изкупление. След изнурително пътуване по море от Италия до Америка, през което е преживял смъртта на майка си по време на раждане, малкият Виторио идва в Канада с новородената си полусестра Рита. Момчето попада в негостоприемния дом на баща си, когото почти не си спомня. Там то не среща утеха, внимание и любов. Виторио е принуден почти сам да се грижи за новородената си сестричка. Баща му, измъчван от срам и гняв, се стреми да забрави за съществуването на бебето, което е знак за неговото унижение. Виторио израства различен, изпълнен с противоречиви чувства и търсещ утеха в мимолетни връзки. Той трябва да намери отговор на въпросите, които го измъчват. Завладяващ, лиричен, интелигентен роман. Авторът поразява със зрелостта на разсъжденията си, с остротата на наблюденията си, с красноречивата си проза и с мъдрите си послания. "Ню Йорк Таймс" Брилянтен роман… Няма съмнение, че Нино Ричи е един от най-добрите съвременни романисти… "Спектейтър" Това е изключително емоционална, вдъхновена книга… Ричи е написал завладяваща, дълбока творба, посветена изцяло на човешката душа. "Сънди Телеграф" Лиричен, предизвикателен, богат на емоции разказ… "Уиндзър Стар" Ричи превръща живота в богата на нюанси и обрати семейна драма, всепроникваща и завладяваща. Книгата е толкова проницателна и така убедителна, че оставаме с впечатлението, че авторът се е опитал да създаде роман със сюжет, не по-малко заплетен от самия живот. "Гардиън" Чудесна книга. Впечатляваща, заредена с енергия и жизненост. "В стъклената къща" е върховно постижение за Нино Ричи. "Китчънър Уотърлу Рекорд" Ричи е завършен, много талантлив романист. "Виктория Таймс Колонист"
На Йън и Гари Джедъс и на Питър Дей
И ние всички без срам ще излезем напред и ще се изправим пред Него. И Той ще ни каже: „Вие сте свине. Направили сте идол на Звяра, с неговия белег, но това няма да ви бъде простено!“ И по-мъдрите, по-разбиращите ще рекат: „О, Господи, защо приемаш тези люде?“ А той ще им отвърне: „Защо ги приемам, не е по силите да го разберете дори вие, мъдреците. Никой няма да повярва колко стойностно е това.
И ще излезем всички, без да се срамуваме.“
„Какво направи ти, Колумб? Погуби ти най-добрите ни младежи.“
За приноса им към тази книга аз съм много благодарен на: Лий Робинсън за нейните съвети и насърчения; на Джанет Ървинг и Питър Робинсън за тяхната подкрепа и търпение; на Питър Дей, Ян Джедъс и Грег Кели за техните много полезни внушения; на Вероник Настър за нейния опит в отглеждането на деца; на Алекс Шулц за неговия прецизно-критичен поглед; и на Елън Селигман за редакторското сътрудничество, често превишаващо обсега на нейните задължения.
Бих искал да благодаря също на Мери Ди Мена, Розела Матеи, Лили Поличела и Елизабет Пуглия, с които работех през 1979 г. при проучванията на италианската общност в Лимингтън, Онтарио, както и на проф. Уолтър Темелини, който ръководеше всички изследвания и от чиито публикации аз извлякох един от епиграфите в книгата си.
Епиграфът от „Престъпление и наказание“ е взет от изданието на „Модърн Лайбръри“; превод на Констанс Гарнет.
За тяхната финансова подкрепа в течение на онези седем години, през които беше създадена трилогията, от която тази книга е втората, благодаря на Програмата за изследвания на Канадския съвет за култура, на Директората по мултикултури към Кабинета на държавния секретар, на Съвета по изкуствата към щата Онтарио и Отдела за награди в областта на изкуствата към Канадския съвет за култура.
Градчето Мърси се издига върху самотна, отвесна крайбрежна скала, извисяваща се над бреговете на езерото Ери. Водите на това езеро не се отклонявали от Мисисипи към Сейнт Лорънс, докато някакъв природен катаклизъм не довел до появата на клисурата Ниагара. Мърси е кацнал като островче върху няколко акра земя, извисяваща се над околността, и е отрязан от сушата с плитко езеро, чиято ширина се променя от петнадесетина до двадесет и пет километра. Въпреки че езерото обикновено е спокойно, в околностите му е трябвало да бъдат пресушавани блата, простиращи се на много километри. По черните пътища, точещи се покрай брега на езерото откъм източния край на градчето — в посоката към носа Пойнт Чипеуа — се издигат диги, високи от шест до девет метра. Но след топенето на снеговете рано напролет или при много силен дъжд, ако потеглиш по някой от тези пътища, ще преживееш нещо незабравимо: нивото на водата в езерото, ширещо се от едната страна на пътя, е по-високо от земята откъм другата страна на пътя и само стръмните диги, с наклон от 45 градуса, предпазват ниския терен от заливане, което би имало фатални последици.
