Ричард остана с шофьора, който трябваше да се прибере у дома си, след като се настаним. Част от нас се поразходиха за кратко из вътрешния двор, а градът със стотиците си светлини, изглеждащи отдалеч дребни като глави на карфици, продължаваше да блещука в далечината като фон на гледката. По-старите доброволци с ужас споделяха разни страховити истории за трудни пътувания, за мъките с местната бюрокрация, за трудните условия в тукашните училища.
— В тази страна всеки обича да мрази — каза ми един от тях. — Моите приятели си мислят, че съм решил да се самоубия или нещо подобно, понеже писмата ми навяват толкова дълбок негативизъм. Но аз чудесно си прекарвам тук.
По едно време светлините угаснаха, всичко около нас и въобще в целия град почерня, което за миг изглеждаше като отстъпление пред нощта. Ние запалихме керосиновите лампи и някои от нас се скупчиха по-близо до тях, както са правели прадедите ни около лагерните огньове. Внезапно се смалихме в този мрак. За пръв път имах чувството, че цяла една страна се простира около мен, ведно с всичките си чудесии. Навън, в мрачината, като далечни поздрави започнаха да припламват малки светлинки; за миг се създаде впечатление, че земята отразява небето с неговите безбройни звезди, за да се присъедини към него в един общ саван, със същото редуване на абсолютна чернота и светлини, със същата бавна поява от нищото като началото на всичко в този свят.
Разпределиха ме към интерната в покрайнините на град Икорита. На техния език това име означаваше „Кръстовище“, въпреки че през този град преминаваше само един път, прашен и прозаичен, през който мудно се влачеха потоци от хора и коли. Той по нищо не се отличаваше от стотината други градове в региона, едва тътрейки се след напредъка на модерните времена, нито много стар, нито много нов, а по-скоро някакъв смътен хибрид между старото и новото. Над многобройните покриви от тънка ламарина стърчаха телевизионни антени. Те изглеждаха съвсем на място като сергиите по пазарния площад, където често можеха да се видят пъргаво подскачащи маймуни или измрели плъхове, проснати под висящите кесии с неизвестни на мен чудодейни лечебни треви. Тукашният пазар следваше някакви правила за откриването си през седмица или през две, които аз така и не успях да схвана. Поне разбрах, че винаги се нагажда според местните празници и според честванията на някакви светци, макар че бавното му проточено съществуване в продължение на доста дни по-скоро ми изглеждаше въпрос на навик, защото предлагаше малко повече от това, което можеше да се купи в по-приличните магазини по главната улица или в по-скромните магазинчета около паркинга за коли и камиони — лук, белени домати, корени от касава, мръсен ориз, кутии с готова доматена супа от Португалия, пушена скумрия, внесена чак от Япония.
