На север градът внезапно свършваше със Стийлс авеню, а след възвишенията откъм южната страна на това авеню се простираха ниви с царевица и с пшеница, така необятни, че местността приличаше на морски бряг. Пътуването с автобус по Стийлс авеню ме караше да мисля колко произволно бе струпан този гигантски град, беше някак си нахвърлян, изкуствен, въпреки че щом навлезех в него, ме спохождаше усещането за непоколебимата неотменност на всичко тук, всичко бе на мястото си — магазините и небостъргачите с кантори напълно съответстваха по дух и предназначение на запълваното от тях обемно пространство.
Избрах университета Сентениъл, защото предлагаше солидно образование, понеже беше нов и се намираше в Торонто. Впоследствие се оказа, че заради дългото пътуване до центъра с автобус и метро този голям град си остана далечен за мен, просто място, което посещавах само понякога и то през доста дълги интервали от време. Имаше още една важна причина за моя избор: не познавах друг студент от Мърси и околността, който да бе споделил моя избор, така че ми се стори подходящ за бягство от досегашния ми живот и обкръжение. Само че през първите месеци там се чувствах повече като внезапно озовал се в празно пространство. В крайна сметка се оказа, че в Сентениъл нямах нищо, което да ме определя като личност — тук не можех да разчитам дори и на навиците си от Мърси — макар че винаги досега ги бях ненавиждал и гледах на тях като на пречки, на бреме или най-малкото като на спънки. Изведнъж те започваха да ми се струват единственото, което би могло да ме спаси от пустошта, в която бях попаднал. Още при първата си разходка навън, в първата сутрин след пристигането си тук, се озовах сред чистия и съвсем нов комплекс. Този ландшафт беше различен както от околната местност, където всичко бе сдържано и премерено, така и от гледката към полето на север от университетското градче, която виждах от седмия етаж в общежитието, където бе стаята ми. Започнах да изпитвам едва ли не страхопочитание — или може би най-обикновен страх — от внезапно придобитата си свобода, от целия простиращ се пред мен ден, страх от живота, който очакваше да го запълня, както намеря за добре. Но още по време на закуската, докато седях сам в кафенето на главната сграда и наблюдавах как другите студенти се събират на групи, усетих обхващащата ме паника, че отново ще се изправя пред стена от неразбиране, че ще трябва всичко да започвам отначало, тъй като тук не можех да разчитам на нищо друго, освен на самия себе си.
Занятията започнаха. Изчаках известно време, докато навляза в университетския свят, за да започне и моят собствен живот в тази среда. Оказа се, че тук господства някакъв ритъм, който не успявах да уловя докрай. Може би това беше нещо като критичен момент, който просто ми се губеше. Сигурен бях, че едно решително действие или дума дори биха могли изведнъж да ме „вкарат вътре в нещата“. Всичко в този университет пораждаше впечатлението за ред — строг и точно фиксиран, но труден за проумяване. Всичко се приемаше като даденост, която обаче никъде не бе обяснена. Хората идваха и си отиваха, сами или на групи. Бяха целенасочени, самонадеяни и самостоятелни, в аудиториите сядаха по групи и през цялото време си шепнеха нещо, разменяха си бележки или въобще демонстрираха всячески, че разбират всичко от лекционния материал и за всичко са компетентни, тъй като цитираха безчет имена и сипеха разни забележки, за които аз хич и представа си нямах. В просторния квадратен двор на главния учебен комплекс ежедневно се скупчваха многолюдни групи от студенти, заети с размяната на памфлети и листовки. А в съседния малък амфитеатър понякога свиреха музиканти или пък оратори държаха речи, така че не бе трудно да придобия нагледна представа какво представлява животът в университета. Ден след ден на едно и също място без ясна цел или насока се събираха едни и същи млади мъже с дълги коси и с кърпа около врата (наричаха я бандана) и едни и същи жени в свободни пъстроцветни дрехи на цветя или с износени дънки, които им придаваха доста особен вид. Ала дори и тези шумни групички, събиращи се ден след ден, оформяха напълно завършени анклави.
