— Имаме нужда от художник, който да нарисува портретите на всички претенденти. Смяташ ли, че можеш да ми намериш художник-вампир?
— Предполагам. Ще погледна в Черните страници.
— Добре. Уведоми ме, ако намериш. Имам специални инструкции за него.
Очите на Маги се разшириха.
— Да не би това да е още някаква изненада?
Дарси се усмихна.
— Може би.
Тълпата в чакалнята се стопи до около двадесет нервни мъже. Остин реши, че тези, които си бяха тръгнали по-рано, моментално са били отхвърлени от госпожица Дарси и нейните… приятелки… Положението го дразнеше. Защо една интелигентна, красива жена като нея се мотаеше с вампири?
Той се отправи към каната за кафе и кимна с глава към Гарет, за да се присъедини към него. Сипа малко кафе в стиропорена чаша, а след това започна да си играе с розовите и сините пакетчета захар, докато чакаше.
Гарет спря до него и си наля чаша кафе.
— Мисля, че съм вътре — прошепна Остин. — А ти?
— Така смятам. — Гарет хвърли поглед назад, когато покрай тях мина един нисък, закръглен мъж, който приличаше на планински трол. — За наш късмет, конкуренцията не е особено голяма.
— Мислиш ли? — Остин изскърца със зъби. Гарет не осъзнаваше ли, че госпожа Стайн манипулира прослушването, за да ги накара да изглеждат добре? — Какво ще кажеш за трите… жени?
— Те определено са… нали знаеш.
И трите?
— Не, онази в синия костюм е нормална. — По-скоро изумителна, но тя определено беше жива.
Гарет изсипа малко сметана на прах в кафето си.
— Не мога да се съглася.
Нервите на Остин се опънаха. Той сниши глас:
— Влязох в ума й. Тя мислеше за слънце, плажове и за семейството си.
— Наистина ли? Аз не можах да вляза в ума на никоя от тях.
— Не си силен, колкото мен. Без да се обиждаш.
— Няма. Но дори и така да е, бих могъл да се закълна… — Гарет спря, когато планинският трол дойде за кафе.
Остин заговори по-високо.
— Не мисля, че се познаваме. Аз съм Адам Картрайт.
— Гарт Манли. — Гарет разтърси ръката му.
— Аз съм Фабио Фуничело — изгрухтя планинският трол, докато изсипваше пет пакетчета захар в кафето си.
— Приятно ми е да се запознаем. — Остин се отправи към празния ъгъл на стаята, следван от Гарет. — Та какво казваше?
Гарет се огледа, за да се увери, че никой не може да ги чуе.
— Когато бях в конферентната зала, можех да видя отражението си в прозорците с изглед към улицата.
— Е, и? — В корема на Остин се загнезди тежък възел.
Гарет сниши гласът си до шепот.
— Дамите нямаха отражение. Нито една от тях.
Хладна тръпка се спусна по гърба на Остин. Мамка му.
— Това не е категорично доказателство. Може да е въпрос на осветление, местоположение и куп други фактори.
Гарет сви рамене.
— Може и така да е, но се обзалагам, че и трите са… няма да се чувстват удобно без ковчег.
Коремът на Остин се сви на топка. Кафето остави горчив вкус в устата му и той постави чашата на съседната маса. Не можеше да е вярно.
— Не, чакай. Шон каза, че една дама се е обадила в тази агенция следобед. През деня. Това трябва да е била Дарси. — Тя трябваше да е жива.
— Моля за вашето внимание! — Гласът на госпожа Стайн звънна и стаята се умълча. — Петима мъже бяха избрани за риалити шоуто „Най-сексапилният мъж на планетата“. Ако сте сред избраните, моля, останете тук, за да ви дам вашите договори.
Докато тя мълчеше, атмосферата в стаята се изпълни с напрежение. Мъжете разхлабиха вратовръзките си. Юмруците бяха стиснати в очакване. Фабио се покатери на един стол, така че да може да вижда.
— Гарт Манли — обяви госпожа Стайн с доволна усмивка, отправена към Гарет. Усмивката й избледня, докато продължаваше надолу с останалата част от списъка. — Адам Картрайт, Никълъс Поулс, Джордж Мартинес и Сет Хауърд. Поздравления.
Докато стаята бръмчеше от викове на възбуда и стонове на поражение, Остин се наведе към Гарет и прошепна:
— Обади се на Шон и му кажи, че сме вътре.
Гарет кимна и извади мобилния си телефон. Фабио слезе от стола с гневно сумтене и се затътри към вратата. Още разочаровани мъже се изнизваха, докато останалите трима, които бяха избрани, се събраха около госпожа Стайн. Тя им даде документите, а след това закрачи към Остин и Гарет.
Гарет приключи разговора си и прибра телефона в джоба си.
— Предполагам, че поздравленията са в реда на нещата. — Госпожа Стайн ги изгледа тъжно. — Това са вашите договори.
— Благодаря ви. — Остин взе своя и погледна над него. — Госпожо Стайн, забелязахте ли нещо необичайно тази вечер?
Тя направи кисела физиономия.
— Цялата вечер бе абсурдна. Моите актьори са много талантливи, но не всички са подходящи за конкурс, наречен „Най-сексапилният мъж на планетата“.
— Какво можете да ми кажете за госпожица Дарси? — попита Остин. — Това нейната фамилия ли е?
— Наистина не знам. — Госпожа Стайн пристъпи по-близо. — ДВК законна телевизия ли е? Никога не съм чувала за тях.
— Да, законна е. В бизнеса е от пет години.
— Хмм. — Госпожа Стайн се намръщи, докато даваше договора на Гарет. — Сториха ми се малко странни.
— Да — съгласи се Гарет. — Тази лилава коса дойде малко в повече.
Тя махна с ръка, отхвърляйки твърдението.
