Той събра бележките си и снимките и тръгна с колата към телевизионната станция в Куинс, където Дарси бе работила. След като показа значката си, той слуша началника да говори за Дарси около час. Всички там я обичаха. Някои все още упорито вярваха, че тя е жива. Остин обеща да даде най-доброто от себе си, за да реши загадката на нейното изчезване и си тръгна с кутия пълна с копия на видеозаписи от старите информационни бюлетини на Дарси. Той прибра кутията в багажника и подкара към апартамента си в Гринуич Вилидж.
Настани се на дивана с бира и сандвич и започна да гледа старите репортажи на Дарси. Очакваше да са скучни, но тя го накара да се усмихва и смее с побърканите ситуации, в които попадаше. Той гледаше опита й за интервю с бременния хипопотам в зоологическата градина в Бронкс, когато най-накрая заспа.
И сънува Дарси.
Като се събуди, телевизорът го поздрави с прашене и снежинки. Изключи го заедно с видеото, отбелязвайки колко е часът. Шест и четиридесет следобед. По дяволите. Щеше да закъснее за всекидневните нощни срещи в седем часа. Обади се в офиса, но Шон го изненада, като му каза да си вземе няколко дни почивка.
— Вече подписа ли договора? — попита Шон.
— Не, сър. Ще се погрижа за това. — Остин затвори и зарови из документите си докато не намери договора от ДВК. Странен параграф се наби в очите му. Защо да не попита Дарси за това? Все пак знаеше къде ще бъде тя през нощта.
Прослушването за ДВК беше насрочено да започне в десет вечерта, така че Остин пристигна в девет. Той плъзна два заострени кола във вътрешния джоб на якето си. Това и сребърното разпятие под ризата му щяха да са достатъчни за защита.
Той се поколеба пред входа. Неоновите букви ДВК светеха над главата му.
Остин бутна вратата и влезе. Декорът във фоайето беше драматичен, направен в нюанси на черно и червено. Няколко мъже се излежаваха в червени кожени столове. Погледнаха го и се намръщиха, а той се отправи към рецепцията. Момичето бе облечено в тон със стаята — с черни дрехи и червен шал около врата. Дори косата й беше боядисана черна с блестящи червени кичури. Тя оформяше лакираните си в червено нокти с пиличка.
— Добър вечер.
Без да го поглежда, жената посочи към папката с листа.
— Ако сте тук за прослушването, запишете се — започна тя с носов глас.
— Дойдох да се срещна с Дарси Нюхарт.
Тя погледна нагоре и се намръщи.
— Какво правите тук?
— Трябва да се видя с Дарси Нюхарт. По бизнес въпрос. — Той й посочи кафявия плик в ръката си.
— Но вие сте… — Тя затвори уста, очевидно осъзнавайки, че не трябва да признава, че тя не е толкова жива, колкото беше той. — Ъъъ, добре. Офисът й е надолу по коридора. Петата врата отдясно, точно преди да стигнете до записващото студио.
— Благодаря. — Остин тръгна надолу по коридора, абсолютно сигурен, че всеки един вампир във фоайето го зяпаше в гръб. Почука на вратата. Никакъв отговор.
— Госпожице Нюхарт? — каза той, отваряйки вратата. Нямаше никой, макар че книжата по бюрото й сочеха, че е била доскоро тук. Шмугна се вътре и затвори вратата. Стаята представляваше малък офис — без прозорци, с вехто бюро и остарял компютър. Двата стола, поставени пред бюрото изглеждаха сякаш са били пенсионирани от някой стар хотел.
Блуждаещият му поглед се спря на голяма картонена чаша върху бюрото й. Тя беше с непрозрачен пластмасов капак, в чийто център имаше дупка, където бе пъхната сламка. Беше почти празна. И леденостудена. Това беше добре. Кой вампир ще иска кръвта си студена? Вдигна чашата до носа си и помириса. Шоколад? Имаше и друг аромат, макар да не беше сигурен какъв е, но шоколадът определено се усещаше. Той се ухили. Тя трябваше да е жива. Все пак, щеше да пробва, само за да е сигурен. Засили се да махне капака.
Вратата се отвори. Дарси Нюхарт влезе в стаята и след това спря рязко. Устата й се отвори. Неговата също, а той дори нямаше извинение за изненадата си. Но беше забравил колко силно го привлича тя. Физическата му реакция беше незабавна, карайки сърцето му да препуска и слабините му да се подуят.
Косата й беше пусната до раменете. Беше облечена в свободни панталони в цвят каки и синя тениска, която перфектно очертаваше гърдите й. Блузката беше лишена от каквито и да е смислени изрази като „Горещо маце“, което в нейния случай щеше да е прекалено нелепо.
— Добър вечер. — Той се фокусира върху лицето й, за да спре влюбените погледи, които отправяше към страхотното й тяло.
— Здравейте. — Бузите й порозовяха. Тя бавно затвори вратата. — Малко съм изненадана, господин Картрайт. — Погледът й попадна върху чашата в ръката му и лицето й пребледня.
— Съжалявам. — Той сложи капака обратно и остави чашата на бюрото й. — Със сигурност ухае много добре. Шоколадов млечен шейк?
