Вампирите и градът полностью

— Работя с творчески натури през цялото време. Свикнала съм с това. Не, беше начинът, по който се държаха, а…

— Какво? — притисна я Остин.

— Ами… — Госпожа Стайн се огледа, снишавайки гласа си. — Първоначално бяха само две. Но след това станаха три. И когато преди малко пак надникнах, отново бяха само две. Никога не съм виждала жената с лилавата коса да влиза или да излиза, а вие?

Остин и Гарет си размениха погледи. Очевидно бе, че жената с лилавата коса, Ванда Барковски, се беше телепортирала, което означаваше, че тя определено е вампир.

— Не се тревожете за това, госпожо Стайн. Сигурен съм, че има просто обяснение.

Тя изсумтя.

— Не съм глупава, господин… Картрайт.

Гарет докосна рамото й.

— Опитайте се да не се разстройвате, госпожо. Държим всичко под контрол.

Тя му се усмихна.

— Благодаря на Бога, че Националната сигурност е в способни ръце като вашите.

Но не и в моите?

— Аз ще тръгвам. — Остин кимна на госпожа Стайн и Гарет. — Лека нощ.

Докато Остин чакаше асансьора, набра номера за информация на мобилния си телефон.

— Дигитален видео канал в Бруклин. — Той извади бележник от джоба на сакото си и записа номера. — Благодаря ви.

Остин изчака, докато излезе от сградата и тръгна надолу по оживения тротоар, преди да направи следващото обаждане.

— ДВК — отвърна рецепционистка с носов глас. — Ако не сте дигитални, сте невидими.

Е, това имаше смисъл… ако си нежив.

— Закачлива фраза.

— Тъпо е, но трябва да го казвам, когато вдигам телефона. Така че, какво искате?

— Името ми е… Деймиън и трябва да предам съобщение, нека погледна… по дяволите, не мога да разчета почерка. Дарси нещо си. Тя е новият режисьор на някакво риалити шоу.

— О, имате предвид Дарси Нюхарт?

Бинго.

— Да, точно така. Тя там ли е?

— В момента не. — Рецепционистката замълча. — Утре вечер със сигурност ще бъде тук. Ще се явявате на прослушване?

— Да, мисля да го направя.

— Ами, прослушването ще бъде утре вечер и в петък вечерта, като ще започне в десет часа. Добре е да дойдете тук по-рано. Очакваме много кандидати.

— Ще го направя. Благодаря. — Остин прибра телефона си. Дарси Нюхарт. Бе постигнал напредък. Качи се в колата и се отправи към офиса. Ема беше там, над полицейските доклади, докато следеше ДВК на екрана на компютъра си.

Той отиде направо на бюрото си и започна да търси информация за Дарси Нюхарт. Появи се списък със заглавия от вестник. Той се взря в заглавията, зашеметен. „Изчезнала местна репортерка“, „Къде е Дарси?“, „Репортерка беше убита“.

Пръстите на Остин се вцепениха, когато кликна върху първия доклад. Дата: 31 октомври 2001 година. Преди четири години на Хелоуин. По това време бе разпределен в Прага. Място: вампирски клуб „Зъби на съдбата“ в Гринуич Вилидж. Място, на което децата се преструваха на вампири. Някои от децата си спомняха, че са видели Дарси и оператора й да излизат през задния изход. Никой не бе видял Дарси отново.

Това беше лошо. Остин кликна на следващия доклад. Три дни по-късно, Дарси все още липсвала. Операторът бил намерен, да се крие в парк „Батъри“ изпълнен със страх да не бъде открит. Бил настанен в психиатричната болница „Шейди Харбър“, бърборещ, че Дарси е била отвлечена от вампири.

Това беше наистина лошо. Хватката на Остин върху мишката се затегна, докато кликваше върху последния доклад. Снимката на Дарси се появи на екрана. Изглеждаше по същия начин, както сега, но за четири години може би бе нормално да няма голяма разлика. Вече били изминали две седмици от изчезването й. Тялото й никога не било открито, но в близост до клуба бил намерен окървавен нож, захвърлен до локва кръв. Властите решили, че най-вероятно е мъртва.

Мъртва? Но това означаваше, че сега е вампир.

Остин приключи с проучването на Дарси Нюхарт. Тя беше родена в Сан Диего, най-голямата от три дъщери. В момента на изчезването си е била на двадесет и осем години. Беше ли продължила да старее или бе останала на двадесет и осем години завинаги?

Той се зае да разследва двете й придружителки. С името Ванда Барковски не постигна никакъв резултат, но беше открил свидетелство за раждане за Маргарет Мери О’Брайън от 1865 година. Родителите й бяха емигрирали от Ирландия по времето на Големия картофен глад7. Маги беше осмото от дванадесет деца, макар че само седем от тях бяха доживели до десетгодишна възраст. Бедното момиче бе имало труден живот. Надяваше се сега да е по-добър за нея.

Кръв господня, какво си мислеше той? Тя беше вампир. Синтетичната кръв бе налична само от осемнадесет години. Съществувала е дълго време, като е нападала хора. Не трябваше да чувства никакво състрадание към тези чудовища.

През щорите на прозореца нахлу слънчева светлина, хвърляйки набраздени сенки по бюрото му. Той се запъти към прозореца, за да погледне навън. Тротоарът беше оживен с ранобудни хора. Улиците се пълнеха с камиони и пикапи за доставки. А Дарси… дали гледаше изгрева или се беше прикрила, мъртва за света?